В заблуда голяма хвърли ме ти, когато изрече онези слова.
Намекна ми, че ме обичаш, а в действителност не е така, нали ?!
Знаеш ли колко много боли? Знаеш ли колко много сълзи?
Не знаеш какво ми е сега!
Има само един изход за мен и това е смъртта!
Текат ми сълзите по лицето, но не спира да бие сърцето.
Чувствам се: излъгана, предадена, сама!
Защо ме лъжеш, не разбирам! Защо си играеш със сърцето ми?
Защо?
"Обичам те", това разкрива всяка студена сълза.
Докога ще е така? Ти самият не вярваш в любовта и
завинаги ще обичаш нея, тази, която те нарани.
Така е и с мен...
Ранена до болка, не спирам да повтарям думите "обичам те"!
С какво заслужих унижението, болката, тъгата и самотата,
кажи ми, моля те, кажи!
Обичам те, няма да те нараня!
Обичам те, сега и завинаги!
Обичам те, моля те, не ме лъжи!
Обичам те, проклетото сърце крещи!
Обичам те, ужасно много!
Обичам те, моля те, умолявам те, поне малко обичай ме и ти!
Но ти никога няма да ме обикнеш, това е жестоката истина!
За теб ще си остана "онази", от която се възползваш!
Но нали те обичам, дадох ти душата си, сърцето си и тялото си...
Не ти пука за мен, все едно ти е, нали?!?