Отново черно петно... не помня какво съм правил, не помня къде съм бил, нито с кого. След като се съвзех целия ми свят се обърна. Не съм същия. Не съм човека, който бях преди. Промених се по начин, който не разбирам. Хората, които обичам и които ценя, започват един по един да ме напускат... не искат да имат нищо общо с мен. Наистина ли съм станал толкова ужасен. Сега стоя сам, обграден от четирите стени на стаята си, засипан от въпроси, чиито отговори не мога да открия. Колкото и да се напрягам, не мога да си спомня нищо. Само отделни моменти.
Помня, стоях на моста, усещах вятърът как минава покрай лицето ми, гледах как водата се лее, безспирно, един безкраен поток, тя вървеше напред без цел, просто се стичаще, защото трябваше да върви натам, съдбата й бе да се движи, нямаше време да се спре, да погледне горите, планините, долините и всички останали красиви места, покрай които минава всеки ден... Просто се лееше... Една безкрайна река от мъка, страдание, болка... Докато стоях вгледан в ...