http://vbox7.com/play:98384d6f

Стоя пред счупеното огледало и се взирам в онзи образ отсреща.
Образ разделен на хиляди късове парчета и всеки е различен, различна форма, 
различно излъчване, различни чувства.
Всеки е чувал историите за живота и всеки знае колко труден може да бъде той. 
Колко несправедлив и жесток може да бъде към самия теб. Но аз се вглеждам в образа  и виждам сърцето си. Надниквам в душата и там намирам всички отговори. 
И имаше решение, зад всяка невъзможна цел, за всеки съществуваш проблем, зад всяка непреодолима пречка. И имаше надежда зад всяко отчаяние, зад всяка изгубена вяра. Имаше любов във него, която бях готова да дам, да раздам, да почувствам, но живееше и  страх. Страх от онова минало, в което хиляди пъти бе наранявано и не искаше да се доверява отново. Не искаше пак да страда. 
Виждах душата. Бе превърната в развалина. Нямаше нищо вече в нея. Една огромна празнина, потънала в мрак и тъма. Дупка, запълнена в пепел. Мирис на дим от изгорелите спомени. Мирис на болка от прегорелите рани. Мирис на самота. Безнадеждна и непонятна самота. И ноктите ù всяка нощ се забиваха в кожата ми и драскаха силно. Раздираха и болеше. Усещах ледените ù устни как се промъкваха по тялото ми и се забиваха в мен като тръни. 
Вече знам. Знам, че съм сама. Ръцете ми са празни. Не знам какво дори ми остана. 
В един миг имам всичко, което някога съм искала, в другия то се превръща в прах, 
сякаш никога не е съществувало. В един миг съм щастлива и имам до себе си човек, на когото държа, в другия обаче всичко, което ме крепи на земята, е далеч от мен. 
Някъде, където е трудно да ми вдъхва надежда и сила. 
И светът пред счупеното огледало неспирно се руши. Капят сълзи. Парят ме, изгарят ме, оставят в мене следи. И вътре все така не преставаше да боли. Не!
Вече нямаше мечти. Парчетата от тях се отразяваха в моите тъжни очи.