Милена натискаше педала на машината и бързаше да изкара нормата за деня. Чаршафите се трупаха до нея на масата. Раменете й се сковаваха, а очите й се изморяваха от взиране в тигела. Главата й се надуваше от шума на машините и от виковете на жените. Те на висок глас се кискаха и говореха една с друга, за да се чуе думата им. Времето летеше и до края на работния ден остана по - малко от час.
Колежките се изнизаха от цеха, а тя остана да си дошие още малко. Само нейната машина тракаше и звукът й кънтеше в стаята. Най - накрая сложи и последния тигел, стана, сгъна чаршафа и си тръгна. Докато заключваше мислите й се въртяха из главата като оси. Жилещи оси...Щеше да почака на спирката за автобуса и после да се прибере у дома. Хич нямаше мерак да се прибира... Живееше заедно със съпруга си и свекърите. Къщата им беше в покрайнините на града на два етажа. На първия етаж бяха свекъра и свекървата, а на втория етаж тя с Цанко. Бяха женени от три години, но нито дете, ни коте нямаха…
Беше есенно ...