Обсебване - Арестът
Полицаите, млади момчета: и двамата на около 27-28 години, се спогледаха доста учудени от думите ù.
- Добър ден! Вие ли сте Катерина Данаилова? Нали това е апартамент № 5, ул. „Тинтява” 3Б?
- Да, точно това е – и продължи – излязох за малко, когато се върнах, намерих всичко така, както го виждате. Кой е главният? – при задаването на въпроса си, тя огледа и двамата, очаквайки отговор.
- Ами... – започна единият – има някакво недоразумение. Не сме тук по повод изчезнал човек...
- Не? Тогава? – и тя видя притеснение у двамата мъже.
- Арестувана сте за опит за убийство – Катя погледна изненадана и преди още да попита, получи отговор – на Борис Йорданов.
- Шегувате се! Това е нелепо...
- Имате право да мълчите... – този път другият, който реши, че е по-твърд и явно го играеше по-старши, си каза речта. Катя знаеше, че е по-добре да не говори. Не бяха достатъчно „твърди” пагоните им, за да се обяснява и да пита какво значи това, по дяволите.
„Опит за убийство – мислеше си тя, докато отиваха към полицейския автомобил – Какви ги дрънкат...” В мислите ù минаха разни съмнения и тя започна да реди пъзела в главата си. Обмисляше, сменяше гледните си точки, опита се да мисли като убиец и като жертва; опита се да погледне и безпристрастно на ситуацията, защото тогава погледът беше най-бистър, умът не беше помрачен от чувства, можеше да е най-близо до обективността. Премисляше, прехвърляше в главата си събитията от последните дни. „Да не би да ме е обсебил и да оглупях и ослепях?” – мислите ù бяха като каша: тук-там някоя бучка, която я дразнеше и се опитваше да разбие...
Вече бяха пред районното управление, слязоха от колата и тримата се отправиха към входната врата. Появяването ù предизвика същия интерес, както и първия път. Вече знаеше накъде отива и не беше нужно да я насочат към стаята за разпити. Първоначалната изненада беше изчезнала и тя беше отново уверената и контролираща положението Катя. Или поне така си мислеше и това излъчваше. Седна на вече познатия стол в стаята с огледални стъкла. Очакваше всеки момент да бъде разпитана. Отново. Но този път беше различно: едно, че ставаше въпрос за важна клечка и друго, че те казаха опит. Не беше мъртъв. „Защо тогава не каже, че нямам нищо общо, мамка му!” В стаята влезе познатият ù вече следовател. А отвън имаше публика. Както преди.
- Май вече трябва да ми дадете пропуск – пошегува се тя – станах доста редовен посетител тук!
- Положението е доста сериозно – без да се усмихне или да трепне нещо по лицето му, заяви влезлият. – Обвинена сте в опит за убийство на...
- Да, да, зная – лекомислено отговори момичето. И продължи – Но това е нелепо. Дори няма причина да го правя. И как точно съм опитала да го убия? – ироничният тон извади ченгето за момент от безизразното състояние.
- Сарказмът е излишен. Къде бяхте вчера следобед между 17.00 и 18.00 ч?
- Така, нека се сетя. Не си записвам... Но ако знаех, че ще ми трябва, щях да си водя подробни записки... Бях в автомобила си, карах из улиците и към 18.00 ч пристигнах в дома на Виктор, колегата Ви...
- Разбира се – изсмя се мъжът срещу нея – колко удобно. И естествено, бяхте сама в колата?
- Да, откога това е престъпление? – Катя се усети, че започва да става заядлива, а това щеше да е само в неин минус. – Извинете ме, но доста често ме разпитвате напоследък...
- Има свидетели, които са Ви видели да напускате работното място на г-н Йорданов по това време. Вчера разговаряхте ли? – тя кимна – В колко часа се видяхте?
- Отидох там в 16.30 ч, разговаряхме някъде около половин час и си тръгнах. И повярвайте ми, беше съвсем добре, когато се разделихме. Вече бях почти излязла от сградата, когато извика след мен, че ще се обади. Ако съм направила нещо, как би могло да стане? Вашите очевидци не са ли забелязали този факт?
- Не. Това го твърдите само Вие. В момента той е в кома... Молете се да не умре...
- Имате ли други заподозрени?
- Това не е Ваша работа – студено отговори следователят.
- Напротив – Катя връщаше самообладанието си – моя е, след като ме обвинявате в подобно деяние. И ще е добре да имате, защото, уверявам Ви – не съм аз извършителят... – при тези думи тя вече говореше твърде бавно, отсечено и ясно. Думите ù се забиха като пирони в главата на разпитващия. Наблюдаващите отвън също потръпнаха. Изглеждаше доста уверена и искрена, за да е виновна. Но засега тя беше единствената заподозряна. А ги притискаха и не можеха да кажат, че са до никъде.
- Между другото, къде е следовател Виктор Петров? Защо не го разпитате? Може да има какво да Ви каже...
Всички изненадано вторачиха погледи в нея. Тази недомлъвка ги срази.
- Какво искате да кажете?
- Без адвоката си вече нищо няма да кажа.
Те знаеха, че жената е в правото си и повече не питаха. Заявиха ù, че е задържана за 24 часа и ще постои в ареста на районното. Тя не отговори – сякаш беше дала обет за мълчание. Единствено поиска да се обади по телефона на Младен Колев, който задейства веднага за освобождаване под гаранция. В следващия момент я отведоха в една стая, където нямаше огледални стъкла. Жена на средна възраст, с бяла манта я очакваше:
- Ще трябва да Ви прегледам. Такава е процедурата преди да влезете в ареста.
- Разбира се – и Катя направи каквото бе поискано от нея. Лекарката я прегледа за белези, синини и какво ли не още.
- Имате ли някакви алергии? – Катя поклати отрицателно глава.
- Вземате ли лекарства – за сърце, астма или нещо друго?
- Не.
Жената в бяло записа нещо, удари печат и се подписа. Катя се облече. Един от двамата полицаи, които я отведоха от дома ù, сега я водеше към ареста. Там имаше още една жена и един мъж. Катя ги огледа. Изглеждаха смазани. Но в погледите им имаше нещо много нагло. Бяха погледи на виновни, но за нещо дребно. Видът им не беше завиден и сякаш с всяка втора дума проклинаха живота си. Едва когато влезе и заключиха вратата отвън, тя забеляза една жена, свита в ъгъла.
© Мария Петрова-Йордано All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Янко, благодаря, че се отби! Надявам се и последното изречение да е изненада... Поздрави!
-
Сюжетът е доста интригуващ,действието все повече се заплита...Навярно ще
ни държиш в напрежение до края!Поздрави и за тази част,Мими! -
Вилдан, благодаря, че се отби отново! Поздрави!
-
Поздравчета и от мен!Очаквам...
-
Дими, благодаря, че продължаваш да си с мен и героите ми! Поздрави, миличка!
Светлана, знаех си, че няма да ми кажеш, но трябваше да опитам
А и какво обвинение... Поздрави! -
Мария, няма да ти кажа кой е убиецът, за да ти е интересно!
Е, как кой - авторът!!! -
Мими,както винаги си в час и добре подготвена за мое удоволствие.Героинята ти е също толкова непредсказуема, както теб самата.Поздрави и от мен... Лека нощ!
-
Победител, благодаря! Имах нужда да разбера как съм се справила от тази гледна точка! Поздрави!
-
Много добра проза с интересен сюжет! Оценявам те и от юридическа гледна точка! Поздрави, Мария!
-
Роси, благодаря за милите думи и за това, че се отби и сподели! Поздрави!
Ани, от това, което си написала... какво да ти кажа, зашеметяващ обрат - ще ми кажеш дали е така, нали? Благодаря за това, че си тук! Поздрави!
Светлана, благодаря, че четеш и харесваш! Предполагам, че е ясен, но кажи кой е? Поздрави! -
Това определено ми хареса. Започнах от самото начало и ме заинтригува. Убиецът е ясен, но...Просто браво!!!
-
Нели, в един момент всичко ще се разкрие. Поздрави!
Веси, ще продължи... скоро! Поздрави!
Сириус, поздрави!
Веси, след всичко, в което се забърква все още ти е любима героиня!? Супер! Поздрави!
Миа, надявам се, че ще има и по-интересни моменти! Поздрави!
Дани, радвам се, че е така! Поздрави!
Благодаря, че се отбихте и споделихте, приятели! -
Еее, Мария... Не спираш да интригуваш...
-
Продължавам да следя историята с интерес. Както вече ти казах, Катя ми е любима героиня и това, да я видя в ареста, само накара фантазията ми да работи повече. Какво ще се случи по-нататък? Не, не ми казвай, защото аз ще продължа да те чета с интерес. Поздрави от сърце, Маря!
-
Поздрав с обич!
-
Има голям напредък в развитието на сюжета. ве4е куп умрели и убиецът или убийците все още неизвестни...заподозряна.. арестувана.. какво ли е да прекараш в ареста цяла нощ
Имаш познания ,които не спират да ме учудват ..Мария !
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
