Огледалото
Огледалото - болезненото огледало, в което виждам своята същност, своята прокълната същност.
Всеки ден, когато ставам, аз съзирам този странен типаж от отсрещната страна, втренчил безумен поглед в мен. Сякаш ме изучава частично, гледаме с учудване и неприкрит възторг. И продължава да ме гледа безумно и безочливо, с този циничен поглед пронизва плътта на Самообладанието ми и аз падам ранен, скланям леко поглед и поглеждам предпазливо със страхопочитание отсрещния образ. Издигам го едва ли не в култ. С всяка среща с „него" аз го изучавам малко по малко. Гледам безизразното му лице, сякаш изсечено от студен камък и малко по малко откривам прикритата топлина на това изстрадало лице. Откривам, като изследовател ценна находка, все повече положителни черти, щрихирани върху това лице. На пръв поглед, то е цинично, развратно, иронично, но с по мащабно изучаване, разбирам че това лице е човешко, детско и откривам затулени в мрака на отчаянието, все повече добродетели.
Всеки има право ...