Днес помолих Бог да ми отвори очите и да ми открие как изглеждам в огледалото на моята душа. Той в Своята милост се съгласи и ми показа пътя по който да стигна. Трябваше да мина през пътека изградена от моите мечти и терзания, да прекося моста на надеждата в моето съзнание и отвъд планината на фантазия се намирало огледалото на моята душа.

С Божия помощ потънах в дълбок сън за да мога да  тръгна по пътя в моето съзнание бавно и внимателно без страх. Всичко изглеждаше нормално, бях щастлива да видя всички мои забравени мечти и терзания, даже от време на време се смеех с глас, на някоя глупава мечта. Минах по моста на надеждата и след него ми се откри планината на фантазията.  Когато се приближих до нея, смехът ми секна, понеже беше толкова висока, че не ѝ виждах края. Започнах бавно да се катеря по стръмните скали до върха, но не мина много време и се уморих. Тогава отново към Бог се обърнах и помолих Го с да ми изпрати помощ за да премина през това. Той ми прати Ангел за помощник, който ме качи на своите криле и заедно прелетяхме над планината. Отгоре всичко изглеждаше толкова красиво, толкова спокойно, но като  познавах силата на моята на моята фантазия със  сигурност това беше само примамка за да сляза долу, а щом го направя ще ме впримчи в капан от който няма измъкване. За това гледах много да не гледам на долу и да се изкушавам.

Спокойно прелетях на гърба на Ангела и накрая се приземихме от другата страна на планината. Той ми помогна да сляза от него и аз му благодарих за услугата. Ангелът ми се поклони и отлетя, аз му помахах за довиждане и продължих напред. Стигнах до вратата, зад която се намираше огледалото на моята душа. Без страх я отворих и пред мен се откри то в цялата си прелест. Не беше много голямо, но беше достатъчно да се огледам цялата от глава до пети. Приближих се развълнувано до него, но преди образа ми да се появи на него  се спрях за да се успокоя. Тръпки започнах да лазят по тялото ми и от тях започнах да се притеснявам от това какво ще видя. Разтърсих се от мислите, които почнаха да навлизат в главата ми и пристъпих смело пред огледалото.

В началото нищо не виждах, но после пред мен се явиха три образа. Разтърках очите си за проверя дали наистина се случва. „Защо бяха три? Не трябваше ли да съм само аз?“ мислех си аз и се приближих по-близо до огледалото за да видя по-добре. В този миг чух гласът на Бог и отправих поглед на горе към Него, Той ми каза, че тези образи са моите отражения и че били три защото в мен живеели три образа. „Какво означава това, аз да не съм луда?“ попитах Го аз, но чух единствено как се засмя. След малко ми отговори: „ Не си луда дете мое, във всеки човек живеят три личности, които той само си е създал. Едната е изградена от мечти или това е какъв искаш да станеш един ден, другата е тази, която е най-наранена, в нея се пазят всички болезнени спомени, а последната е тази която си ти самата, такава каквато аз те виждам. Разбра ли сега ?“ Аз се усмихнах облекчена и отново върнах погледа си върху огледалото за да видя всяка личност поотделно.

Не беше трудно да разбера коя е най-наранената, понеже най-много се открояваше от другите. Тя бе младо момиче  на около 18 години, покрито от горе до долу с рани, които кървяха, очите ѝ бяха зачервени от сълзите, които се стичаха по лицето ѝ.  До нея стоеше млада жена, която беше облечена в дълга разкроена червена рокля, косата ѝ вързана на кок, а в ръката ѝ имаше микрофон. Тя явно ще е личността която исках да стана.

Така първите две ги познах, но третата не можех ясно да я видя, понеже беше замъглена. Разтъках си  очите и се приближих, но образа не се избистри. „Защо не мога да я видя?“ обърнах се към Бог аз, но Той не ми отговори. „ Да не би нещо с очите ми да не е наред?“ продължих да питам аз, но пак отговор не получих.“ Боже, чуваш ли ме изобщо? Ехо!“ попитах аз нетърпелива и скръстих ръце. „Чух те, дете мое, не се гневи! Преди да ти отговоря и Аз ще ти задам един въпрос и ако ми отговориш искрено ще ти открия образа за да го видиш“ каза Бог и аз отпуснах ръцете си. „Въпросът ми е следният, би ли доверила живота си изцяло на Мен, без да бягаш към света на фантазията си?“ попита ме Той. Аз не се колебах и веднага отговорих напълно откровено “Разбира се!“ и в този момент образът се откри пред очите ми. От светлината която излизаше от него за малко не ме заболяха очите. Образът бе  толкова ярък и чист, че направо не можех да повярвам, че така ме вижда Бог.

„ Господи, може ли последен въпрос да ти задам?“ помолих Го за последно аз. „ Вече знам въпроса ти и отговорът Ми е да. Задавам такъв въпрос на всеки един човек преди да му покажа последната личност. Но разбира се въпросът при всеки един е различен, защото няма еднакви хора!“ отговори Бог и аз се усмихнах.

„ Благодаря за отговора!“ казах смирено аз и се събудих от сънят в който Бог ме беше вкарал за да мога да се огледам в огледалото на моята душа.