Не ги разбирам хората. Какво лошо има в това да си себе си? Без преструвките, без фалшивото безразличие, без толкова морал.

   Аз лично много съм си патила, заради действията си. Защото съм открита, чудата, понякога скандална. Луда. Дива. И явно не се е намерил , човек , който да хареса това мое поведение. Но все пак аз ще продължа да съм себе си. Независимо от това дали другите ме харесват или не , независимо дали приятелите ми ме приемат или не.

   Всеки ми повтаря неща от сорта на ,, Бъди недостъпна, така той ще те иска повече!” Моля! Защо всичко трябва да става с толкова преструвки и игрички. И какво като съм жена (момиче). Задължително ли трябва да се правя на Ледената кралица и да залепям на лицето си физионамията на безразличие и на недостъпна мацка , която постига всичко. Е, аз нито съм студена , нито пък недостъпна. И по дяволите всички , които не ме разберат! Как ме е яд? Аз съм човешко същество! От плът и кръв, с чувства и доста емоционални представи! Защо, видиш ли ти, трябва да съм едновременно сдържана, но и отворена? Защо, трябва да покажа интерес и да чакам , при положение, че той едва ли би направил първата крачка?! Защо, трябва да следвам, нечии остарели представи за любовта?!    

   Убедена съм, че на едно момиче му е писнало да бъде недостъпно пред момчето, което харесва. Поне 50% от жените ще ви отговорят на въпроса ,,Писна ли ти да си недостъпна? „ с ,,Да!” .

   Ами момчетата. Днешните мъже са мързеливи. Трудно се намира някой, който да е още сваляч и  да обича една мадама да му бяга. Какво? Момчетата обичат недостъпните, но защо толкова ? Все пак всеки е уникален. Това, че аз съм

решила да не се преструвам не значи, че съм тъпа или че не съм готин човек.

Просто  всеки се страхува от различното. Защото то е ново.

   И, да , наранена съм! Защото аз съм себе си всяка една секунда в това скучно ежедневие, а хората около мен не ме разбират. Защо са ми всичките тези купове лъжливи мисли, безразлични поледи и намачкани не изпратени писма?! Защо ми е лъжливата ,,реалност” щом никой не е това, което всъщност представлява. Какво ми дава това изкуствено държание освен възпитанието, което трябва да показвам?