Топъл зимен ден. Слънцето грееше. Лек ветрец накланяше клонките да се прегърнат. На пейката пред старата къща седеше Генчо. Отдавна пенсионер, той излизаше при хубаво време пред своя дом. Бе се замислил за някои неща оот миналото, когато чу глас:
- Добър ден, Гена! Да седна до теб за малко.
Приятелят му от младини Слави се облегна на двете дъски. Погледна към Генчо и каза:
-Какво правиш? Все същото ли?
-Какво да правя, не виждаш ли? Човъркам си в земята с тази пръчка, на която се подпирам. Излязох да се порадвам на слънцето, че то все затворен не е работа. Ти какво правиш?
- Аз знаех, че ще си тук - каза Слави. - Затова и дойдох. Ей така, да си поприказвам малко и аз с човек.
Двамата старци помълчаха няколко минути.
- Славе! - каза Генчо. - Не е за приказване, Славе. Едно време какви мъже бяхме! Работехме, за да изучим децата, да ги възпитаме. Къщи построихме на по два етажа, за да сме заедно. Сега и двамата с теб живеем в по една стая.
- Че и огради направихме, за да си пазим имотите. ...