http://it.youtube.com/watch?v=YkKue_MEnkk&feature=related
Както хлипаше и бършеше зачервените си очи, Ели се съживи, хвана в шепите си ръката на отеца и я целуна. Всичко стана така изненадващо, че ние като че се дръпнахме назад, неочаквали такава реакция от твърде младото и ексцентрично момиче. Тя заговори бавно със заекване на английски, отеца й отговори и така тръгна разговор по-между им. С думи на срички, с размахване на ръце и кимане на глави, разбира се в неподходящата посока, та нали сме единствената нация в света с обратен маниер на главата за потвърждение и отрицание. Отеца и говореше и я потупваше по ръката, окуражително. Ели се усмихваше и продължаваше. Той продължително водеше записки в тефтерчето си и отново и задаваше въпроси. Разговора им течеше гладко и Ели вече не плачеше, но далеч не изглеждаше спокойна. След почти един часов разговор, отеца и подаде ръка за довиждане, стана, ние разбира се, също бързо се изправихме.
- Марко, извинявайте с Катерина, че ви пренебрегнахм ...