Успокоена, че все пак кошмарът е свършил и от тук натам зависи само от организма на Ваня да преодолее както физическата, така и психическата травма, аз се подготвих за поредния си урок по испански. Следващите дни минаха еднообразно. Свиквах с обстановката. Сутрин помагах в кухнята и на Педрос за подреждане на документи, писма, понякога редът в спалнята му беше хаотичен и по своя инициатива и вкус внедрявах ред. Кабинетът му беше по мъжки подреден с библиотека, обхващаща почти всички стени. Пред прозореца, заемащ цяла една стена, се намираше бюрото му. Стол от дърво и кожа. Диван от същата марка. Стилно и тежко.
След обяда посещавах курсовете четири дни в седмицата по четири часа на ден. Оказа се, че имаме и часове по компютърна грамотност, което за мен беше приятна изненада. Марко рядко ме придружаваше с колата, предпочитах да се справям сама и да имам своето време, пък и той трябваше да се храни и отпочива през обедната почивка.
Ваня се възстанови много трудно. Имаше пукнато ребро и м ...