> ∞
>
>
>
> -Заповядай – мама сложи пред мен пълна чиния руло „Стефани” с картофено пюре и седна, като сгъваше салфетката.
>
> -Благодаря – хванах вилицата и загребах от картофите.
>
> Имахме около два часа да вечеряме и да си поговорим, преди Римън, Дотъм и Ливър да се появят и да ме вземат с тях. Багажът ми беше готов, бях събрала всичко сякаш се изнасях. Тъжно си помислих, че донякъде е така.
>
> -Обаждай ми се постоянно – каза майка ми и аз вдигнах очи към нея. Тъмночервените й ириси излъчваха притеснение. Носеше голямата Ритуална огърлица и си помислих, че тя сигурно й вдъхва спокойствие и сигурност.
> ...