Тя беше яка немкиня - едра като текезесарска кобила. Краката ù дебели - все едно гледаш две здрави буковици, които ако резнеш, ще можеш да се изгрееш половин месец в люта зима. Ханшът ù - могъщ като СССР по времето на Сталин. А гърдите - такива ядрени бойни глави светът не познаваше от разгара на Студената война. Напращели - само да ги погледнеш, ще експлодират с гръмовен тътен. А мъжът ù - зорлем жив, завалията! Един такъв слаб, съсухрен, чак кора от суша хванал - да речеш да копнеш по него с кирка, сигурно кирката ще отскочи. Седи и гледа със стъклено безизразен поглед в една точка - музеен експонат! А децата - рошаво руси, луничави. Момчето - същински Емил от Льонеберия, момичето пък - Пипи Дългото чорапче. Вилнееха като отвързани добичета във вагона. Колко исках да дремна малко във влака след работа - е, не! Емил от Льонеберия тропаше за цял кавалерийски полк със своите дебели зимни обувки по пода на купето. А Пипи издаваше някакви нечленоразделни звуци от олигавената си уста, коит ...