XLVII
По неволя за десетина дни се залежах в дома на Тодор Балина. Много пъти правех усилия да преодолея болката и да се движа, но ми причерняваше и падах. Сега пак се надигнах и не ми се зави свят. Направих успешно няколко крачки, огледах се и продължих. Обиколих не само одаята, но и целия двор. На другия ден се канех да потегля към старопрестолнината, но вечерта Лазар се прибра и донесе лоши вести:
- Бачо Доброславе, към нас напредва османска войска.Търновград бил въстанал. Нашите го превзели и въздигнали Шишман Трети за цар на Свободна България, но после турците връхлетели с голяма сила и настанало страшно клане.
- А какво правят Витязуловите люде? Нали трябваше да ни помогнат? -задъхано попитах аз.
- Палят и грабят наред с агаряните. Не искат да различат османците от българите. На тая дива орда не трябваше да имаме вяра! Не се знае дали тейко ми е жив. Дойде пратеник от Търново - человек на архиепископа и ми предаде, че Рали се криел в една къшла край манастира “Света Троица”, неда ...