1 min reading
Мразя го! Мразя до до мозъка на костите си! Мразя го толкова много, че на моменти ми се иска да го убия, да го унищожа... и да спре да го има. Мразя лицето му, намръщено, безчуствено, без следа от емоция по него... иде ми да замахна и да го удрая!... Мразя начина, по който ме гледа, сякаш не ме познава, чужд, враждебен; готов да ме предаде в първия удобен случай... мразя го... Мразя това, че не си отстоява мнението, мразя нерешителността му; мразя колебанието и угризенията... мразя всичко, което мисли, защото, бога ми, е толкова погрешно... Мразя снизходителността му, иронията... мразя тъгата му... мразя реалността, в която всеки път ме връща, когато реша да помечтая... а преди мечтаехме заедно...
Мразя това, че винаги се обвинява какво е направил и какво не е направил... мразя... мразя него, че вече не вярва в чудеса... Мразя го, защото не вижда звездите; че вече не стои, загледан в тях, просто ей така, без да си мисли за нищо определено... Мразя го, защото не намира пътя, огрян от лу ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up