Отавата
Мелгар омаломощен гледаше часовника си. Искаше най-после да се прибере. Все още работеше, но гледаше с такава жажда часа, сякаш на ръката му стърчеше печелившият му фиш от "Еврофутбол".
За него не беше от значение паричната стойност на фиша, а че е печеливш. Обичаше да играе хазартни игри, обичаше да се хваща на бас, макар и винаги да предизвикваше някой с думите: "Ае за 100 лв.", никога досега не беше заложил толкова, а след предизвикателството най-често му отказваха и ако щеше да стане някой залог, той нямаше да е повече от 10 лв, защото противникът беше твърде слаб или поне той на това вярваше. Поради самочувствието и подобните предизвикателства, Мелгар се смяташе за доста заможен. А и когато се вземеше предвид поведението му, заможността изпъкваше и сякаш се превръщаше в щедрост.
- Ето, че остават последни 2 минути и няколко секунди... - обади се изведнъж Мелгар. Седящият близо до него Гелхер го чу и си погледна хронометърчето от лаптопа, моментално спирайки да го отговори.
- Ехх, днеска с 2 секунди закъсня съобщаването ти...
Мелгар не се засегна, даже и не се засмя, но останалите двама, с изключение на Гелхер, се засмяха на глас, макар и необедително. Всички се наслаждаваха на последните минути на работния ден.
© Сияние All rights reserved.
