Вечерята беше тиха. Татко сервира някакво странно ястие. Каза, че било местен деликатес. Не попитах какви продукти съдържа, но странният му тъмен цвят ме накара да предложа вече аз да се грижа за храната. Татко с радост прие предложението ми, тъй като работата не му давала много време за готвене. Докато се хранех мълчаливо, разглеждах скромната кухничка. Нямаше нищо особено в нея, но усещах някакво чувство за уют. Голямата маса беше покрита с покривка в нежни нюанси на зелено, почти същите като тези на малките перденца, а рафтовете бяха в цвят охра. По стените имаше две картини. Едната изобразяваше някакъв планински пейзаж, а другата пълната ù противоположност - част от препълнена с хора и автомобили улица. Татко беше свикнал да прекарва вечерите сам, затова мълчеше и се хранеше на стола срещу мен. Реших да наруша тишината и да му се извиня за случката преди вечеря. Все пак бях гост в тази къща и не беше редно да правя каквото си искам.
- Татко? - казах с най-нежния си глас- Бих искала ...