Откровение

Мразя думите "извинявай" и "благодаря"!!! 

 Какво толкова им харесвате на тия думи, не знам...- Майка ми от малка все ме учеше да казвам "благодаря" -на лелката в магазина, на чичкото, който ми е купил шоколад (нищо, че аз тогава  даже не съм обичала), на другото детенце, което ми е казало, че съм красива, на баба и дядо за подаръците, на вуйчо за това, че ме научи да карам колело и така нататък...Сещате се...

 И за какво?! Да не съм ги карала аз да го правят, че пък и да им благодаря...сами са поели инициативата!

 Било от уважение, така било прието и възпитано да се прави...

 Еми, да, донякъде съм съгласна... и да, мама ме научи. Аз го казвам, винаги- както е прието и все още, всеки ден, по много пъти!

Но на мен НЕ ИСКАМ да ми се благодари!!!

 ...За "извинявай" същата история. За това че съм обидила някой, за това че съм повишила тон, за това че съм или не съм направила нещо, за това че съм казала нещо, което не трябва, а съм го мислела...За това че съм наранила някого...

 Да бе..."БЛАГОДАРЯ ти, мамо и ИЗВИНЯВАЙ!"  
 Ама аз, тия двете думи не ги обичам, щот' ти ме научи да ги усещам, а другите не са ги научили! Тях са ги научили само да ги казват: " Защото така трябва!"  А, аз не искам да ги чувам по default...

Не ги обичам, не ги харесвам тези две думички, щот' рядко се случва някой да влага смисъл в тях, а и напоследък, хората постоянно ги забравят, на мен не ми пречи, аз знам, че и да ги кажат файдата е ник'ва...

 Ама, сега чуй защо: 
 С едно "извинявай" хората смятат, че са изтрили като с гума молив от хартия и могат да пишат отново на същото място! А не се заглеждат, че листа не е като нов, а се зацапва и те пак- търкат ли, търкат с т'ва "извинявай"...Че накрая листа се прокъсва...ама ей го на, ти ме научи и на безбожно търпение...

Не разбират бе..Не разбират, че тая дума не оправя нищо. Все едно е с нея или без нея, ако утре пак направиш същото... Остави ти другото, те пак го правят!!!

 К'во да ти кажа за това "благодаря". Станало им е като "Здравей"... за щяло и нещяло го използват.

  -Може ли химикалка?
-Да, заповядай!
 - Еее супер, много ти благодаря!...
Е за к'во ми благодариш... хаха да не ти дадох 20 години бонус живот?!

"Благодаря", за химикалка... Или ми благодариш за това, че аз съм станала сутринта и съм си подредила чантата и съм се подготвила. Че може да ми спре химикалката, и съм взела повече. Че съм станала час по-рано, за да мога да се събудя и да съм адекватна, като ми почне деня ли?! Или за т'ва, че съм помислила малко.. Хаха, за к'во ми благодариш??! Да не съм ги изобретила аз тия химикалки?!!

 Ако те питам защо ми благодариш, ще кажеш: " Е, щот' ми дадИ химикалка. Как що, егати тъпите въпроси задаваш!"

 Еми да, ама не са тъпи въпросите ми, а ти си тъп! Защото не можеш да станеш 10 минути по-рано и да си сложиш лист и химикал в чантата...   

 "Благодаря, че дойде"

Е,  какво ако не бях дошла, щеше ли да ти повлияе на настроението?! Или нещо, щеше да е по-различно, ако ме нямаше? - Ми, не нямаше да е! Аз ще ти кажа..

Щот' сте такива... ОГРАНИЧЕНИ ВСИЧКИТЕ... ей, за т'ва ги мразя тия 2-те думи! Щот' ме дразнят..И кво като ми благодариш и се извиняваш през 5 мин...И аз всеки път ти отговарям с " пак заповядай" и "няма за какво" ама не! Има за какво, и не, не искам пак да заповядаш!!

Искам да се научиш да мислиш, да чувстваш, да усещаш..не да си вярваш, че всичко е на добра воля или защото някой ти е длъжен...Как едни могат сами за себе си и за всички други едновременно, а други, само чакат наготово!?

Как бе, как?! Айде, кажете ми вие!

 Нали все знаете, все ми се смеете, че съм била луда, че съм мислела различно, че живея в мой свят. Айде, философите! Кажете ми, обяснете ми, образовайте ме малко! Как се живее? Научете ме и мен, та и аз да ви кажа "Благодаря" и "Извинявай" - без да го усещам.

Казвала съм го, да. Защото, иначе, ей тия като вас ще си кажат "тая е невъзпитана". А, аз не искам, защото все пак си държа на ренумето.

 А и майка ми, тия първите 7 години, за какво се е бъхтила да ме научи на възпитание..Та някой да си каже: "Вижте я, на тази дъщеря ѝ, колко е невъзпитана..."  

 Или пък се е престарала толкова, във възпитанието и възможностите за детето да изразява мнението си спокойно, че - ей го на, собствената ѝ дъщеря да ѝ каже, че тия две думи не струват! А тя жената, била учителка-филолог... И русата ѝ щерка да ѝ обеснява, че тия думи са като скъсан парцал, с  който си триеш калта от обувките...