Врява... глъчка... суетня... погледът ми неуморно те търсеше сред тълпата... като дете загубило дома си... няколко мига бяха достатъчни, за да те зърна... с блестящи очи и леко нервно изражение... и тогава ти се усмихна... очите ми се напълниха с радост и с непозната досега гордост... царицата на сърцето ми напускаше своя втори дом завинаги, за да се отправи официално към лотарията на живота... тогава сълзите ми останаха в очите... а сега... сега те текат бавно и неуморно по лицето ми, сякаш нищо не може да ги спре...

     И аз винаги ще имам сълзи за теб... те ще се сипят по-силно от дъжда, когато отлетиш като птица, напускаща гнездото си... и трябва да знаеш... ти направи един човек... един живот... по-добър, по-смислен и... по-красив... ти си щастието, за което ще мечтая винаги... и да... животът не свършва до тук... дори напротив... той вероятно тепърва започва... но за мен живот без теб... не е живот... ще съм с теб... където и да си, ще мисля за теб, каквото и да правиш... ще те обичам, с когото и да си... и вероятно много хора ще кажат: "И всичко това, заради една жена?!"... не заради една жена, приятели... а заради една любов!

     Ти вече завоюва без усилия сърцето ми... то бие за теб...

     Но накрая ще останат... само сълзите... и... спомени... спомени... спомени... и безброй спомени, навяващи болка и тъга по изгубените дни... и някъде сред тях... ще засвети по-силна от всико... надеждата... надеждата, която ти ми подари... надеждата, чрез която ти ми показа, че щастието не е мит... надеждата, която вече ми дари мечтата... мечтата да останеш с мен...