Откровения и размисли в 03:51

 
 Четири без десет е. Стаята ми е тъмна, осветявана единствено от светлината на монитора и червените огнени езици на стената, пред печката. Аз седя в леглото, завит до кръста, дълбоко замислен и изливащ всяка мисъл, минала през главата ми в текст.

Какво ли правя?! Защо не спя, като всички други, а съм се захванал с писане?
Въпроси, чиито отговори нямам, или биха звучели абсурдно, прочетени от спящите по това време.
   Истината е там, че доста често съм буден по това време. Може би съм загрижен, напрегнат, свободен или просто имам проблеми със съня... Не ме интересува особено.
Истината е, че тези "будни" вечери никога не си приличат. Веднъж съм весел и безгрижен. Играя на компютъра или се взирам в тавана и мечтая. Друг път съм опасивен. Главата ми е празен лист хартия. Не изпитвам емоции, не мисля за нищо. Седя буден и просто съществувам. Понякога се натъжавам или някой нерешим въпрос тормози мозъка ми.
   Е, тази вечер гледах филм (Едно от обичайните занимания в подобни вечери). 
Този път обаче филмът ми повлия. Започва едно такова блъскане на мисли и въпроси в главата ми. БЛЪСКАНЕ, КОЕТО НОСИ ГЛАВОБОЛИЕ, ВОДИ ДО МРАЧНО НАСТРОЕНИЕ, А ТЕ КАРА ДА РАЗСЪЖДАВАШ ПО ТЕЖКИ ТЕМИ.

   И не филмът е виновен. Това са неща, които те тормозят постоянно. Защо живеем така. Защо правим тези избори. Какво е свободата и разполагаме ли с нея изобщо.
 Та... Нека ви кажа за мен...
 Студент съм. Втори курс.
На 20 години, средно висок и едър, с брада и късо подстригана коса, посещаващ фитнес, ходещ по дискотеки... В профилът, който си създавате за мен в момента едва ли би се вписало правилно творчеството. Със сигурност и интелектът не е сред качествата, които бихте предположили че имам, ако ме видите на улицата. 
Абе общо взето доста от вас биха си помислили за онова дебилно, здраво момче, което са виждали някъде. Той е с беден речник, тъп, празен поглед, и необразован.
За сметка на това винаги е обграден от още по-тъпи хора, които му се кефят... боготворят го.
Ами току що ви запознах с един типичен български младеж. Той пие яко, яде с широко отворена уста, умазан до уши и шумно мляскащ. Хареса ли момиче, я шляпа отзад. Евентуално възражение от нейна страна би значело, че не е негов тип (типичната българска девойка) и би продължил да търси.
Е, как в тази среда един възпитан, имащ се за интелигентен младеж би могъл да вирее?
Как да се забавлява и живее безгрижно, след като тази потискаща картина се е превърнала във фон на ежедневието?
Героите на момичетата са тези, другите от фитнеса, които работят в някоя мандра или бензиностанция за да могат да си сипват на БМВ-то, живеят все още при майките си, но за сметка на това носят от онези- яките маратонки....С парите от заплатата са взели две глави "коз" и черпят момичетата. И претенциите им стигат до там. Да люпят семки в парка, да въртят гуми и "да го раздават тежко"
Ами това е обществото в което не искам да живея. Не се лъжете. Имам доста приятели. В общи линии съм се погрижил, всеки според мен стойностен човек да бъде в обкръжението ми...така де, надушваме се...но виждайки как с всеки един набор надолу затъпяването расте, ама расте с огромни темпове, как да не възразя? 
Ами 7 годишната ми братовчедка, която вече има фейсбук и тъч скрийн телефон?!
Дали след 5 години няма да се движи в компанията на 18 годишните, да пуши и да пие по градинки?!
За бъдещите ми деца не искам да мисля...
Възразявам и аз, ама нищо не мога да направя. Не се сещам поне...
Да отида и да им ги кажа тези неща? Не мисля.
Евентуално шансът ми е да поговоря с малката ми братовчедка... я виж ме послушала..
Та.. така де, пиша го това не само за да се оплача, а и за да ви отворя очите!
Не знам дали виждате всичко това, но аз го. Родители, на колко години са децата ви? Дали пушат и пият? Сигурни ли сте? А дали вече не дружат с тези "известнитеи"
и не се возят по колите им? 
Дори  и да не го подозирате, това е реалността. Не е черногледство, а реализъм. И дори да не ви боде очите сега, скоро ще... 
Та хайде, нека поне се постараем това черно поколение да свърши някъде преди нашите малки братовчеди, братчета и сестри или деца... Подгответе ги и ги научете на добро и лошо... Възпитайте ги и се постарайте да ги превърнете в стойностни хора в обществото, а не някой ден, някой друг възмутен от тях да се пише разочаровано в 03:51.
Нека си попсуваме, попсуваме, пък ще ни мине.  И утре даже няма да ни прави впечатление, нали?!? А ние всички ще говорим след време за 26-годишния дилър "Пенчо", продавал на децата наркотици и ще казваме, че това не е възможно... Та нали го знаем от малък, той е добро момче, а нашите деца - послушни... не биха употребявали наркотици, нали ?!