Отново без заглавие

Магията идва... работата намаля, а на мен ми се пише, та ми си плаче – идва ми всичко ненаписано да осъществя – и на вас да добавя... щото като гледам, нужно е... Но в крайна сметка, плачът е за силните творчески пиячи, и другите не ще го разберат, защото умението да плачеш не е за всеки – плаче се от кеф, от родилни мъки ( Господ да помага), плаче се от слаб акъл и запечен задник, плаче се от Свекърва, тъщта, началник, шеф, турски сериал, и по-късно, от факта, че са си тръгнали от света, горките. Плаче се от умиление и от завист  ( да не дава Бог), сърцето кърви, и само единият плач лекува – плачете, олеква, плачете, когато не ви гледат – изкуство си е!