Пак съм пиян
Вечер е, звезди обсипват свода небесен и аз пак съм пиян. Разтривам с ръка размазаната си физиономия и отново споделям: "Наздраве!" Нормално е да се пие, но по-страшно е, че пия сам. Не знам защо така се получи или все така става, но пия сам. Тази вечер не е по-различна от миналата или от предната и общо взето си е студено. Хвърлям по някоя цепеница в камината и с удоволствие слушам пукането на дървото в огъня и с бавно отмерено движение отпивам глътка старо уиски и се отпускам в дивана... Потънал в блаженство, в далечината чувам кучешки лай и вниманието ми бива привлечено от едно старо, проскубано улично псе, което се оказва свито на топка до мен. "Да, приятелю, времето е студено"- казах му аз. "Добре е да си на топло" И точно веднага след това замахнах с все сила и стоварих стария си бастун някъде по горкото животинче. От удара бастунът ми се счупи, а кучето така жално зави и се изстреля в облак прах, че ми пропищяха ушите. След няколко псувни ми стана жал за кучето и за стария ми бастун, но нали все пак не е редно улично куче да съсипва скъпите ми дрехи и да разтоварва купища бълхи в тях? Това, че живея на улицата, не значи да спя с кучетата и отново отпих голяма глътка евтин алкохол. "Добре, че не ме видя жената!"- казах си аз. Хубаво е, че спи в другата стая и не знае какво става тук, пък и децата са на училище... ех... сега да беше тук дядо да надуе кавала и балкана да запее оназ хайдушка песен! Поглеждам към звездите и си мисля: "Какво правя тук сам на таз земя? Защо все така се случва с мен?" Майка ми беше добра жена и баща ми също, а аз се учех добре в училище. Хвърлям дърво в камината, отпивам уиски, вземам си няколко бадема и отново си казвам "Наздраве!". Може би нещата при мен се объркаха, откак започнах да пия и да бия жената и децата? Всъщност аз не бих наранил никого, дори и едно бездомно куче...
© Стефан Иванов All rights reserved.
