Вечер е, звезди обсипват свода небесен и аз пак съм пиян. Разтривам с ръка размазаната си физиономия и отново споделям: "Наздраве!" Нормално е да се пие, но по-страшно е, че пия сам. Не знам защо така се получи или все така става, но пия сам. Тази вечер не е по-различна от миналата или от предната и общо взето си е студено. Хвърлям по някоя цепеница в камината и с удоволствие слушам пукането на дървото в огъня и с бавно отмерено движение отпивам глътка старо уиски и се отпускам в дивана... Потънал в блаженство, в далечината чувам кучешки лай и вниманието ми бива привлечено от едно старо, проскубано улично псе, което се оказва свито на топка до мен. "Да, приятелю, времето е студено"- казах му аз. "Добре е да си на топло" И точно веднага след това замахнах с все сила и стоварих стария си бастун някъде по горкото животинче. От удара бастунът ми се счупи, а кучето така жално зави и се изстреля в облак прах, че ми пропищяха ушите. След няколко псувни ми стана жал за кучето и за стария ми ба ...