Рядко ми се случва да зачета книга и да загърбя всички останали свои задължения, възползвайки се от правото си на свобода и неприкосновеност на личното ми пространство и време. Рядко ми се случва и това да бъда потресена до костите на мозъка си от припомнените или доосъзнати истини след прочита на някой текст, без значение дали е прозаичен, поетичен или публицистичен. Коя е книгата, чийто сюжет и пресъздадените човешки съдби на героите в нея преобърна и преподреди за кой ли път вътрешният ми свят? Това е романът „Пасиансът на Архангелите“ на Мария Лалева.
Първо, бих искала да благодаря на авторката за тази смела творба. Убедена съм, че споделените истини в този роман тя ги е събирала като бисери от дъното на своята душа. Всеки човек, малко или много, помъдрява по време на своето земно пътешествие, но малцина са призвани да споделят изстраданата си мъдрост по начин, който вълнува, въздейства, подлага на преоценка ценностите на читателя, променя светогледа му. Творбата е обективна атеста ...