Пазаруването
Пазаруването
Канада. Монреал. Магазинче в китайския квартал. Тук съм вече повече от месец и сериозно ме е подгонила носталгията.
Народът кротко си пазарува разните му там необходимости. Същото правя и аз. Тихо и спокойно е. Чуват се само отделни реплики. Ненадейно откъм касата ярка, отчетлива, скоростна и продължителна съвкупност от изказани на висок глас словесни изрази потича като пълноводен поток и залива целия магазин. При това на омайния и сладък роден, български език.
Приближавам се. Мъжът виновно държи в ръце две пълни торби и едно хлапе и слуша. Жената дори не го поглежда, сигурна, че той е наблизо и говори ли, говори...
Питам го нещо. Вместо отговор получавам бегъл и нищо не значещ поглед.
Доста по-късно, в края на чаршията, срещам отново същото мило семейство. Нашият човек, вече с четири торби, не е посмял да посети поредния търговски обект и стои самотен отвън при минус петнадесет градуса. А може и да не са го допуснали вътре.
Разбирам кой е и от къде е. Но само толкова, защото след миг той хвърля припряно недопушената си цигара и бърза да догони скъпоценното си съкровище...
30.VIII.2007 г.
© Динко All rights reserved.
