Пазаруването
Пазаруването
Канада. Монреал. Магазинче в китайския квартал. Тук съм вече повече от месец и сериозно ме е подгонила носталгията.
Народът кротко си пазарува разните му там необходимости. Същото правя и аз. Тихо и спокойно е. Чуват се само отделни реплики. Ненадейно откъм касата ярка, отчетлива, скоростна и продължителна съвкупност от изказани на висок глас словесни изрази потича като пълноводен поток и залива целия магазин. При това на омайния и сладък роден, български език.
Приближавам се. Мъжът виновно държи в ръце две пълни торби и едно хлапе и слуша. Жената дори не го поглежда, сигурна, че той е наблизо и говори ли, говори...
Питам го нещо. Вместо отговор получавам бегъл и нищо не значещ поглед.
Доста по-късно, в края на чаршията, срещам отново същото мило семейство. Нашият човек, вече с четири торби, не е посмял да посети поредния търговски обект и стои самотен отвън при минус петнадесет градуса. А може и да не са го допуснали вътре.
Разбирам кой е и от къде е. Но само толкова, защото след миг той хвърля припряно недопушената си цигара и бърза да догони скъпоценното си съкровище...
30.VIII.2007 г.
© Динко All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
"Главата ти счупвам, хатъра - не"... типично българско!
-
Толкова омаян от съкровището си е нашенецът, че е готов всичко да изтърпи, ама да не му счупи хатъра...
-
товарния транспорт - все е нещо, пък и звучи интересно
-
Трудно е да избягаш от съдбата си или от жена си, дори накарай света
-
Горкият човечец! Защо е трябвало чак в Монреал да отиде, за да се увери за пореден път, че мъжът е товарния транспорт в семейната единица.Мълчи, носи, и плаща!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
