Пчелица
1 min reading
Пчелица
Летище...
Седим в очакване...
Облаците навъсено минават...
След тях остава влагата и още нещо...
Отминава поредния пропилян в седене и лежане ден!
Времето не е подходящо за полети и чакаме да се изясни.
Време е за вечерната разходка, след чая и киселото мляко с кайсийки.
Вземам кесия за билки (пълнолуние в Скорпион, ако нещо ти говори!) и излизам в прохладната юнска вечер.
Естествено съзирам гъби, щот не съм излязъл за гъби, а за мащерка.
Подминавам ги и се навеждам да откъсна стрък благоуханна бабина душица, но се спирам с протегната ръка.
Закъсняла, премръзнала и мокра пчеличка се подава от туфата.
Помислих си за болното коляно, но за него използвам само умиращи пчели, така че взех малката сладурана на показалеца си и я отведох на разходка.
Всъщност само й подадох пръст и тя се качи, не съм я отвлякъл!
Взе да се сгрява, но все още не мърдаше, до момента в който не я внесох в стаята и отворих кутията с меда.
Тогава навири дупенце и след като й поднесох порцийка мед в чинийката с восък, слезе да похапне.
Явно след малко се посъживи съвсем, защото взе да вибрира силно с крилца и отлетя (много уверено) през отворения прозорец.
“Напред, пчелице! Успешно завръщане в кошера, ама утре да не доведеш целия рояк!”
© Атанас Коев All rights reserved.
