Пепел и лешници
(част първа)
Осем и петнадесет. Аромата на нейния 'Бърбъри', преплитащ се с цигарен дим. . . да, можех да го усетя. Тя стоеше там, пред голямото огледало и къдреше разкошната си аленочервена коса. Черната очна линия, прецизно подчертаваща лешниковите ù очи и флуоресцентната светлина предаваха на погледа ù някакво изтънчено великолепие. Меките ù устни, оцветени в бледопрасковено, бяха перфектен завършек на красивото ù лице. И онази кремава дантелена рокля, прилепнала по тялото й, идеално пасваше на високите червени обувки, като я правеше изключително прекрасна. Тя се взря в отражението си и се усмихна. На себе си. А може би на мен (?), все едно беше наясно, че я наблюдавам.
Коя е Тя ли?... Нямах идея, виждах я за пръв път в живота си. Или по-точно, видях я за пръв път, в съня си. Въпреки това имах странното чувство, че това момиче познава мен.
Всъщност забравих да се представя. Накратко, името ми е Валерия и съм... стюардеса. За някои професията ми е интригуваща, за други плашеща; истината е, че всички те са прави. Винаги я има тръпката, притеснение и вълнение в едно.
Алармата на телефона ми, с която разменяхме споделена омраза, изпищя изпод възглавницата. Тиха прозявка ме изпроводи вън от леглото. Голяма чаша кафе с мляко. Мда, чакаше ме дълъг ден, дълъг полет - както обикновено. Или не точно...
© Дес All rights reserved.
