Вятьрьт свиреше и пищеше, и това бяше единственият звук, носещ се в пустошта. Поривите му брулеха и удряха изпепелената земя, оголвайки останките на създанията, погребани в нея. Високо горе сльнцето беше помрькнало и небето беше гранитеносиво. Далече на запад, обвити вьв вечна мьгла, се издигаха Марас Кват - Планините на Сянката, и черните им грамади наподобяваха грьбнака на дракон.
Никой не можеше да каже какьв беше незнайният катаклизьм, опустошил някога плодородната земя. Гигантски пожар или титанична война? Падането на нечий бог или хвьрлено проклятие? Някога бе имало история. Историята беше станала мит. Митьт се беше превьрнал в легенда, разнасяна от уста на уста, от поколение на поколение, докато накрая дори онези, които я помнеха, не потънаха в мъглата на времето.
Големи племена или разпокьсани групи окаяници населяваха изгорялата пустиня. Никой от хората не строеше градове или села - затова пьк пустинята беше изпъстрена на места с изоставени номадски колиби - различни по стил и ...