Пепеляшка от града

-Ах, колко сте красива!- каза й на партито един човек.

-Да бъдете сама не Ви отива, а може би обичате Moet?-усмихнат я попита, а тя леко се смути.

-Когато искам нещо, си го взимам!- с ирония той продължи..

- Благодаря, но Вие кой сте?!- отвърна изненадана почти.

-Ще разберете скоро! - засмя се и уверено очи присви.

-Да Ви поканя на вечеря като моя дама и ще ме опознаете съвсем.

Така ще Ви отива рокля Prada с обувки от Pierre Cardin!

-Не излизам с непознати.. -каза му директно със сериозен тон.

-Возила ли сте се в Masserati? - нахално продължи да пита той.

-Елате в моя дом направо, най-хубавата къща в града.

Ще вечеряме в чинии от чисто злато, ще поговорим за Вас, за нас и за света.

-Не знам, но....малко се обърка, не знаеше как да продължи.

Той хвана й ръката и я дръпна:

-Да тръгваме! Шофьора чака отстрани!

Каква кола... голяма, лъскава и скъпа!

Шофьора беше в скъп костюм дори.

Отвори й вратата, до нея седна той усмихнат до уши, 

целуна й ръка и се отдръпна, 

а тя замаяна от блясъка целувка му дари.

Минаваха по улиците прашни, 

тъй евтини изглеждаха сега, 

мълчаха двамата и тъмнината.

И всеки гледаше от своята страна.

-Това е моя дом, прекрасна моя!

-Прекрасен е! -отвърна тя.

Шофьора тръгна, 

а тя изпрати го с очи,

Скоро черната кола изчезна и те останаха съвсем сами.

Говориха на много теми, смяха се и бяха влюбени почти.

-Ще бъдеш ли моя?- я попита изведнъж.

-Повярвай...аз не съм от тези...-продължи.

Но си красива, аз съм просто мъж... 

И ръкавелите от злато си свали.

Сърцето й затупка лудо, не знаеше дали да каже "Не".

Надяваше се, че не е заблуда 

и той не е като всичките мъже....

***

Вече беше сутрин, Rolex-а показа шест часа.

-Обличай се!- прошепна сънен.

-Време е да тръгваме, сега!

По стълбището мраморно заслиза,

Сълзи обливаха лицето й с тъга...

И всичко й се стори някак грозно- 

чиниите, чашите и другите стъкла. 

Шофьора също беше по-студен сега...

Прибра се, роклята свали и я захвърли,

Остана й единствено това...

една рокля и обувки скъпи, 

двадесет минути в черната кола.

Поредния негодник, който я остави..

Какво по-ясно от това?

Ще мине време, тя ще го забрави,

но как да вярва в приказки сега?..

"А името му... Той защо не ми го каза?"

се сети изведнъж.

"Аз зная името му- Дявола! Той не е бил дори и мъж.."