Пеперудите със сребърни крила

Черна, смъртоносна сила. Нощната река. Подобно цев на пистолет.

И небето без звезди – черно. Само кръглата Луна пръска блясък на прах върху белите маргаритки, погребани под повличащата стихия.

Пипалата на водата (Вечните) са пропълзели чак до короните на вековните Дъбове. Тровят ги бавно с малки дози садизъм. (Смърт, невъзможна за разкриване.) Върху оцелелите клони са се сгушили цикламени пашкули - сиротните деца на безплодната Луна.

Среднощното чудо на вдовицата Гея.

Точно в полунощ пеперудите със сребърни крила си изкопават тунел за бягство и изпълзяват от предпазните скафандри. С блещукащите си одежди танцуват румба по ледената, сатенена повърхност на реката.

Поемат част от мрака в нея и ù дарявят среброто си благотворително.

Облагородяване на яловата Ябълка.

Бродещите деца на благородната Луна.

Среброто се превръща в Сиво.

Сиво като гробовете на хората. Сиво като очите на хората. Сиво като косите на хората. Сиво като устните на хората. Сиво като кожата на хората. Сиво като мускулите на хората. Сиво като костите на хората. Сиво като мислите на хората.

 Сиво, което не обещава нищо, а се прелива в Бяло.

Море от греховно бели пеперуди.

Бяло без смисъл. Бяло без мирис. Бяло без докосване. Бяло без прегръдка.  Бяло без помилване.  Бяло без аутодафе. Бяло без Катарзис. Бяло без Витлеем. Бяло без Голгота.

 Бяло, в което се появяват капки черно като от киселинен дъжд.

Пеперуди далматинци. А в крилата им – сражение на черни и бели гладиатори. Игра на шах-мат. Водят се от желание за власт и територия. На  сивия пазар кремираните лалета са скъпа стока.

 Празно Бяло срещу Отровно Черно. Сблъсъкът на времето.

И триумфът на черното.

Черно - противоречив цвят. Уж  трябва да е траурен, а конкистадорите му запълват кашмирените нишки на крилата като на фестивал.

Безкомпромисно Черно. Безлично Черно. Безплодно Черно. Безсмислено черно. Диктаторско Черно.

Черно с жило на скорпион и зъби на змия.

Реката е красива  преди изгрев – сребърна. Пеперудите – чернокрили. Жестока гледка със смъртоносна доза ирония. Жертвените агнета на изоставената Луна и замръзналата Изида.

А след изгрев?

Реката е златна до ослепяване, пашкулите –канцерогенно зелени.

И така до полунощ...