Пет минути

Ей, липсваш ми. Липсва ми смехът ти, гласът и аромата ти. Липсва ми обичта ти, липсва ми онази твоята бащинска обич. Обичам те! Гледаш ли ме отгоре и гордееш ли се с мен? Не ме съди задето понякога се карам с всички вкъщи. И недей да ме съдиш за глупавите грешки, които правя. Забрави ги! Гледай мен, гледай ме когато съм щастлива и моля те, гордей се с мен. Можеш ли да дойдеш поне за миг при мен? Само за 5 минутки, да мога за 5 минути да припомня твоя лик и твоите жестове. Пет минути, които да заличат 5 години откакто те няма. Само това искам. Искам и да знаеш, че ти винаги ще си най-добрия татко. И аз винаги ще те обичам и никога няма да те забравя. Ще се сещам за теб и в хубаво, и в лошо и ще си моята звезда. Моля те, не ме оставяй, бъди до мен макар и от небето. Надявам се там да си добре и да си все усмихнат, татко. Моля те, бъди моя ангел докато съм тук, а не при теб. И недей не се натъжавай, че не си до нас. Чакай ни. Чакай ни, след време и ние ще сме при теб. И ще бъдем по-щастливи. ОБИЧАМ ТЕ. И искам пак да те попитам? Ще дойдеш ли при мен, ще дойдеш ли да те прегърна? Поне за малко. Да усетя и аз какво е пак твоя татко да те прегръща? Моля те поне за пет минути... Липсваш ми, обичам те. И все пак ако не дойдеш, поне ще бъдеш ли моя ангел? И ще ме пазиш ли, макар и да те няма? Ще ме пазиш ли отгоре, татко? Обичам те, не го забравяй. Обичам те, татко!