Петелът
ПЕТЕЛЪТ
Още като малък започнах да имитирам различни животни, но по- добър успех имах при косовете и петлите. Вече бях младеж изслужил, но още се задявах с петлите в селото. Закукуригах ли, петлите от цяло село се надпяваха с мен.
В съседния двор живееше Петър Шумкаря, човек на възраст и опит с животните. Той бе установил, че когато съм кукуригал, неговият петел ревнувал и ухажвал повече кокошките. От това те носели повече яйца.
Една вечер пред тяхната порта спря нова волга, на гости му бяха дошли дъщеря му и зетят. Навремето се харесвахме с щерка му.
Отвътре се чуха музики и дрънчене на чаши за наздравица.
Въртях се по двора. Изведнъж до вратичката между двата двора изникна Шумкарската щерка. Поприказвахме си за живота. Между другото се оплака, че от три години са женени, но нямали деца.
Беше излязла да подиша въздух. Вътре всички били пияни.
Отворих ù портичката и я поканих на пейката до сеновала. Не зная по какъв начин нейните ръце загалиха моите, скоро се сплетоха край врата ми. Устните ни сами се намериха. След малко сеновалът почувства нашата тежест и страст. Така се любехме, че като излязохме навън, от небето заваляха звезди.
На другия ден си тръгнаха и повече не я видях. Баща ù след девет месеца почерпи, че имал внуче.
Петнайсетина години не бях я чувал и виждал. Една сутрин пред вратата им спря лъскав мерцедес. От него слязоха мъж и жена и момче. Нещо ми трепна в сърцето.
Младежът приличаше на мен в младите ми години. Той се заоглежда, плясна с ръце и се чу петльова песен.
Кукуригането му приличаше на моето. Израсъл бе нов Петел!
© Мимо Николов All rights reserved.
