Петровски дъжд

ПЕТРОВСКИ ДЪЖД

       Петровските горещини бяха разпалили огнището на лятото до краен предел. Не можеше да се седи на слънце, трудно се дишаше дори и под сенките в задухата. От северозапад прогърмя. Усети се далечното присъствие на облачната сянка. Все по-силно отекваха гръмотевиците и небето бързо помрачняваше. И ето, огнехвъргачът-слънце потъна зад плътната завеса на дъждоносния облак. После някак бързо цялото небе се затъми, блесна светкавица, гръм разцепи тишината и по нагорещената земя закапаха първите едри капки дъжд. Пороят плисна с пълната си сила. Прохлада и свежест заляха с потоците вода нажежения град. Не се стърпях - рядко можеше да ми се отдаде такава възможност, да се изкъпя под душа на топлия петровски дъжд. Съблякох се бързо, грабнах сапуна и изтичах навън.

       -  Какво ще си помислят хората за тебе? - попита жена ми.

       -  Не искам и да знам. Ще се изкъпя под дъжда - отвърнах в движение. Дъждът

беше чудесен. Усетих силата на стихията с всяка фибра на тялото си. Потръпнах. Най-напред ми се стори студен, но като ме намокри целия, вече ми се струваше топъл. Водата неистово плющеше отвсякъде. Божията благодат се изливаше на мощни струи върху зажаднялата земя. Текнаха широки вади по уличната настилка - истински реки. Всичко живо се бе изпокрило. Само аз се разхождах гол под дъжда, повдигах ръце нагоре и подлагах лицето си под ударите на шибащите водни камшици. Като с безброй иглички дъждът ме боцкаше със силата на падащите отвисоко капки. Водата бе събрала цялата сила на космичната енергия в себе си и я преливаше в тялото ми, пееше песента на висината и ме обливаше с нея.

       Няколко души с чадъри в ръце притичаха по наводнената улица полумокри. Те поглеждаха към мене и се усмихваха. Явно им харесваше решението ми да се изкъпя и не ме смятаха за луд - дори в очите им долових искрици завист. Гърмеше и святкаше, сякаш небето се канеше да стовари цялата си сила върху мен, зареждаше с енергията си, караше ме да се чувствам частица от него. Нима това не е божествен миг? Радвах се на бурята, възхищавах се, наслаждавах ù се и ликувах заедно с нея.

       Насапунисах се, преди това велико тайнство да е отлетяло и се изкъпах под огромния божествен душ. Почувствах се невероятно освежен и подмладен.

Прибрах се в къщи прероден, щастлив от този най-истински досег с природата. Преживяването бе неповторимо.

      А навън дъждът, загубил присъствието и възхищението ми, стихна отведнъж, магията му секна. Земята си отдъхна облекчено, заситила ненаситната си жажда. А градът, измит и чист, подновен, не беше вече същият след този благодатен летен Петровски дъжд.