Петък вечер
Петък вечер
Беше доволен от живота си. Спокоен, подреден, без сблъсъци и катаклизми, без излишни драми. Жена му не беше ревнива, не питаше кой защо и кога звъни, нито обръщаше джобовете му, дори не беше забелязала и усетила я чужд косъм, парфюм или други следи от кръшканията, ако е имало, като по филмите. а тихо и кротко тя разбираше, ако му се налагаше да закъснее от работа, ако в почивен ден трябваше да излезе без предварително да ѝ е казал и предупредил, тя само ще каже:
- Добре. Аз тогава ще звънна на Ваня да се поразходим. Да пием кафе, да се поразходим по магазините.
А той обичаше жените и го правеше по най-първичния начин, възползваше се както дойде: в офиса, набързо в колата, не отказваше и в чуждо легло, само се пазеше никога да не преспива на чуждо място, за да не си докарва излишни обяснения у дома.
Така израснаха и децата, тихо и кротко, без родители, които скрепяват "доброто семейство" със скандали и заплахи. Без проблеми в училище, без бурен пубертет необуздани изригващи от възрастта адреналин и страсти.
До сега. Един от редките случаи, когато жена му звъни в офиса. След традиционното извънработно петъчно събрание, тъкмо прибираше одеялото от дивана.
- Трябва да дойдеш до районното, задържали са Боби. Ела да го приберем
..........
Петъчната вечер се оказа много дълга. Боби мълчаливо седеше на фотьойла и мачкаше гневно шепите си една в друга, чуваше се как пръстите му пукат.
- Напускам те. Другата седмица ще подам молба за развод. Предупреждавам те, защото те моля да е по взаимно съгласие. Не желая да нищим и се нараняваме взаимно, искам само да свърши.
- Но, скъпа, до сега никога не сме...
- Не сме? Защото не задавах излишни въпроси или защото пъшках доволно след поредната порция любов по задължение, за да не нарушавам семейната хармония? Или защото от толкова "добре" и шопинги и кафета с приятелки прекалено много ми натежа бремето на игнорираните ти забежки? Или поредното ти петъчно събрание, което синът ти не знам и аз от къде е разбрал какво събрание е и "тихо и кротко", за да не наруши и той семейната хармония, е ескалирал гнева си в пубертетска глупост навън, и ако не беше все още непълнолетен, нямаше да говорим за "пубертетска"? Искам вече да не виждам доволната ти усмивка, когато отивам на кафе и шопинг с приятелка, за да не избухна истерично като знам ти къде отиваш, да не оправдавам закъсненията ти пред децата като че ли аз съм закъснялата, нито забравените подаръци за някой рожден ден или празник, както и заучените думи "Да сядаме на масата, баща ви всеки момент ще се прибере!". Не искам и да мисля ако има следващ път синът ни в какво ще се забърка, или пък сестра му какви тайни бягства може да има.
Ако беше от лед, щеше да се е стопил. Целият му свят, в който той живееше години наред подредено и сигурно, изведнъж рухна. Обичаше жените първично, Така обичаше и майката на децата си. А изведнъж се оказа, че първично не се обича. Обичал е само себе си.
- Нека поне на децата си да дадем шанс да заживеят открито, със собствените си отговорности, в сянката на чужди тайни и псевдохармония растат бурени. Без истинска светлина няма и истински живот.
Изведнъж го обзе чувството на непотребност и бездомност, това ли е вина?
Беше доволен от живота си. До сега. Сега вече не беше. Но късно го осъзна.
© П Антонова All rights reserved.
