Пирин като част от мен
Орисан съм да пътувам. Пътуването из най-различни кътчета на нашата красива родина винаги е било неизменна част от битието на моя живот. Детските ми години преминаха в едно малко село в равната тракийска низина, където през летните горещи месеци ширналите се златни, с напъпили класове пшенични и ечемични ниви се проточват като жълто море до безкрая на хоризонта, пресечен от косите слънчеви лъчи, докато срещнат силната и сурова гръд на могъщия Балкан на север. Привечер, когато повее леко душния вятър и набразди с повея си тънките житни стъбълца, поклащането им бе толкова хармонично, че неволно имаш чувството, че само след миг и “вълната” ще стигне до “брега”, ще стигне до могъщия Балкан и ще го целуне със твоята въздишка, неволно изтръгнала се в момент на умиление пред тази дивна и проста селска красота.
Тогава аз мислено си казах, че няма нищо по красиво от златните вълни преминаващи през полята на тучната тракийска равнина.
Минаха няколко години, завърших основн ...