8.
Беше самият той, но превърнат в жена. Усещаше го толкова естествено, сякаш се беше родил такъв. Всъщност съзнанието му си беше същото, само тялото му-женско, и беше влюбен – влюбена – в някого. Слизаше надолу по стръмна стълба, за да намери мъжа, когото обичаше – сигурен бе, че е мъж, въпреки че не можеше да извика ясно образа му в ума си. Стълбата беше черна, стара, с каменни и неравни стъпала. Около нея се издигаха стени, а между тях и стълбата усещаше горещината на виещи се, невидими пламъци. Майка му и баща му се появиха пред него на стъпалата – протягаха умолително ръце, молеха го да спре. Той изпсува и ги избута от стълбата, а после продължи надолу, без да гледа как падат настрани, в огнената пропаст. Други лица изплуваха от сенките, за да го спрат – лица на роднини, приятели и познати, но той блъскаше всички в бездната и продължаваше напред. Появиха се униформени фигури на полицаи, които го сграбчиха и понечиха да му сложат белезници, но той извади пистолет от колана си и ги ...