Aug 20, 2013, 9:22 PM

Писмо в бутилка 

  Prose
1385 0 3
4 мин reading

   Тя вървеше по дългата плажна алея, замислена и замечтана, с бутилка в ръка. На фона на прекрасния залез, тази стъклена бутилка с вино създаваше усещането за един романтичен следобед. Червените слънчеви лъчи се отразяваха в снежнобялата ù кожа.
   Тя бе принудена да се бори срещу вятъра, който развяваше ухаещите ù на кокос коси, в които се заплитаха дребни песъчинки. Стъпваше с грациозни стъпки по мокрия пясък и оставяше следи, които бързо биваха заличени от морските вълни.
   Бавно надигна прозрачната бутилка и отпи голяма глътка от горчивото вино.
   Обикновено не обичаше да пие алкохол, но напоследък случващото се около нея я бе принудило да изпитва една странна любов към тази тъмночервена напитка. Беше ù утеха. Всъщност, доста голяма утеха!
   Тя продължаваше да върви, стараейки се да не мисли за нищо. Просто се любуваше на залеза и топлия морски бриз. Наоколо все още се мяркаха някои неуморни плажори. Срещу нея се задаваше шумна компания младежи, също като нея, държаха по бутилка бира в ръка. Тя ги погледна презрително. Добре познаваше съвременните младежи и често ù се налагаше да се разправя с тях по нощните барове. Групата момчета мина покрай нея и единият от тях ù подсвирна, а другите след него ù подхвърлиха няколко израза от рода на "О, маца" и "Как сме?" Колкото и да се сдържаше да не им отвърне, не издържа на изкушението и им отправи един "елегантен", както го наричаше, жест с пръст, на който младежите се изсмяха с пълно гърло и продължиха напред. Възмутена, тя промърмори нещо, което прозвуча като: "Безумни хлапета!".
   Сигурно мина около час откакто вървеше. Тъй като обичаше често да се разхожда и имате тренинг, това не ù направи впечатление. Прекарваше голяма част от свободното си време в дълги разходки по плажа. Понякога някоя нейна приятелка ù правеше компания, но досадата от скучните им женски разговори разваляше насладата от разходката, затова гледаше да избягва тези "натрапници".
   Тя не усети как от пълната с вино бутилка останаха само няколко глътки. Беше ù жал да изпие цялото вино и да отпрати бутилката просто така в кошчето за боклук, където ще срещне също толкова непотребни вещи. Започна да се чуди какво да прави с нея. Тъй като мозъчните й процеси не бяха на пълни обороти, предчувстваше, че това ще отнеме дълго време, затова седна на пясъка и започна да мисли и мисли, и мисли...
   След около половин час, без никакви изгледи за решение, се сети, че наскоро бе гледала един филм по книгата на Никълъс Спаркс "Писмо в бутилка". Много я беше трогнала тази история с писането на любовно писмо от главния герой до мъртвата му съпруга и най-вече това, че то бе намерено, както рядко се случва с писмата в бутилка. Но тъй като тя нямаше мъртъв мъж, трябваше да измисли нещо друго.

   Първо бе нужно да намери лист, където да запише излиянията на неспокойната си душа. Отвори чантата си и прегледа старателно всеки от джобовете, но единственото, което откри, бе една нейна визитна картичка. Е, какво да се прави. Нямаше друг начин. Поне винаги носеше в себе си химикал. Колко предвидливо от нейна страна! Но, странно, за какво й бе химикал, след като нямаше лист?!
   И така... Вече спокойно можеше да напише своето писмо. Опс! Още един проблем! Как щеше да събере цяло писмо на една малка визитна картичка?! Какво пък, и без това не беше добра в писмата. Но какво може да напише? Сети се! На визитката ще нарисува една усмивка, а до нея ще напише: "Животът е прекрасен!". Определено не беше в настроението да бъде оригинална. След това пъхна картончето в бутилката и я затвори с корковата тапа. Изкачи се на близкото пясъчно хълмче и, преди да метне бутилката, й се прииска да се сбогува с нея.
   Тя затвори очи и я притисна силно към себе си, сякаш прегръщаше за последно любимия си. Тихо прошепна: "Скъпа бутилчица, моля те, моля те, моля те помогни ми да бъда щастлива!"
   Звучеше като тийнейджърка - мечтателка, но точно в това другите откриваха чара й.
   Приготви се и метна с всички сили стъклената бутилка в необятното море.
   Сега ù оставаше само да чака. Да чака... и да се надява! Дали една обикновена бутилка ще й помогне да намери така мечтаното щастие? Тя отправи дълбок поглед към далечния хоризонт. Само морето в душата ù знаеше... една седмица по-късно.
   Тя седеше в любимия си фотьойл, с книга в ръка, наслаждавайки се на свободния си следобед. На вратата се позвъни. Тя остави книгата на масичката и отиде да провери кой така любезно се е сетил за нея. Отвори вратата, но там нямаше никой, единствено букет с цветя, оставен на прага. На лицето ù се прокрадна лека усмивка. Тя взе букета и внимателно го постави във ваза. Към него имаше и малка картичка, която прочете с любопитство. На нея пишеше:
   "Животът е прекрасен!" 

© Мариян Кънчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??