Имаше някога... Някъде... Едно нещо, наречено изгрев... И нерядко се случваше да излезем, само ние тримата да излезем, да поемем с пълни дробове все още хладния юнски въздух... И да повярваме, че има Понеделник... Защото има дни, знаеш, когато не можеш да вярваш в нищо, най-малко пък в това, че има Понеделник, нали... Имаше някога... Някъде... Едно нещо, наречено изгрев и така го обичахме, пазехме спомена за него, усещането от него, прибирахме го на топло в пазвите си и така – до следващия път...
Питър...
Бьорн...
И Аз...
Звучеше като някаква мантра, ако повтарям имената ни едно след друго бързо, се получаваше особен ритъм, някаква мелодия... Дали бе възможно или просто си въобразявах, не знам... Но тогава, Там, вярвах...
Никога не е било лесно да се бориш със зъби нокти срещу собственото си нежелание да се събудиш. Ето защо обикновено рано сутрин Питър отиваше да събуди Бьо (Защото каквото и да си говорим и както и да заобикаляме въпроса за отговорността, от нас тримата, Питър бе най- ...