Пламъци и пеперуди
1 min reading
Искам да усетя топлината на това, което никога не виждам. Искам да доловя миризмата на това, което никога не чувам. Искам да видя това, което никога не е било там.
Трябва да се съгласиш с мен, не е като да ми свалиш звездите или да отлетиш с мен до луната. След всички цветове някога живели и всички мечти обходили тази земя, нима една от тях може да е прекалено голяма?
Откакто те няма е студено. Да, все същата зима е тук, макар и по-различна от онази - миналата година. Понякога ми се ще никога да не те имало, за да стопиш снега, но дали тогава снежинките щяха да падат по същия начин?
Защо по онова време всички се молеха да спра да заплитам плитките на младостта? Да, двамата с теб бяхме слепи и нищожни пред величието на живота, но нали бяхме заедно? Нали нищо не можеше да ни раздели?
Да, знам, беше глупаво, тъй като "нищо" не съществува тук. Все още потрепвам при спомена за онази тишина, изцедила горчив вкус в устата ми. И още помня как усещах самотата на всички прекосили моста на вечната зима. Не, не ми е нито мило, нито драго и аз да съм една от тях, но всички имаме съдба, нали?
Откакто те прогониха, умея да броя пламъци и пеперуди. Напомнят ми за хубавите времена. Днес получих цветя и картичка, чието съдържание гласеше: "Оздравявай бързо." А това означава да те загубя завинаги.
Как е времето при теб? Ако един ден изляза оттук, искам отново да те видя, дори и само за секунда. Ще е хубаво някой път и ти да ми пишеш. Самотно ми е и ми е писнало от картички.
Трябва да се съгласиш с мен, не е като да ми свалиш звездите или да отлетиш с мен до луната. След всички цветове някога живели и всички мечти обходили тази земя, нима една от тях може да е прекалено голяма?
Откакто те няма е студено. Да, все същата зима е тук, макар и по-различна от онази - миналата година. Понякога ми се ще никога да не те имало, за да стопиш снега, но дали тогава снежинките щяха да падат по същия начин?
Защо по онова време всички се молеха да спра да заплитам плитките на младостта? Да, двамата с теб бяхме слепи и нищожни пред величието на живота, но нали бяхме заедно? Нали нищо не можеше да ни раздели?
Да, знам, беше глупаво, тъй като "нищо" не съществува тук. Все още потрепвам при спомена за онази тишина, изцедила горчив вкус в устата ми. И още помня как усещах самотата на всички прекосили моста на вечната зима. Не, не ми е нито мило, нито драго и аз да съм една от тях, но всички имаме съдба, нали?
Откакто те прогониха, умея да броя пламъци и пеперуди. Напомнят ми за хубавите времена. Днес получих цветя и картичка, чието съдържание гласеше: "Оздравявай бързо." А това означава да те загубя завинаги.
Как е времето при теб? Ако един ден изляза оттук, искам отново да те видя, дори и само за секунда. Ще е хубаво някой път и ти да ми пишеш. Самотно ми е и ми е писнало от картички.
© Росица Михайлова All rights reserved.
сигурна ли си,че си на 14 ? ;DD
