Jan 21, 2010, 9:28 PM

Планината на вечния огън 

  Prose » Stories for kids
1490 1 2
17 мин reading

Планината на вечния огън

 

 

    Планината беше тъмна и мрачна. Облаците постилаха тежка пелена върху гъстата гора. Заваля дъжд и беше още по-трудно да се види каквото и да било - времето преобрази деня в нощ. Пътеките изчезнаха и само можеше да се гадае къде стъпваш, а камо ли  ли накъде вървиш. Като че ли тази нощ гората криеше някаква тайна, която никой никога не трябваше да разбере...

 ... Всички се бяха събрали. Бяха се наредили плътно един до друг в кръг и закриваха огъня, който и без това беше загаснал от закапалия дъжд:

-         Трябва да я намерите! - каза най-възрастният мъж и застана в средата - трябва да намерите Огненото момиче! Само тя знае тайната на вечния огън, тя притежава и ключа, който отваря огнената пещера... за момент замълча:

-         И само тя знае къде е! Но трябва да я опазите жива, дори с цената на собствения си живот. Трябва да я спасите от Ледения конник. Ако той я открие пръв, краят ще бъде фатален не само за всички нас, но и за всички и всичко, което съществува в този свят. Запомнете! - Не водата е най-силното оръжие на Конника, а студът и мракът в него, които я превръщат в лед. Сега ще съобщя имената на трима от вас, чиято мисия ще бъде да намерят и опазят момичето. На тези от вас, чиито имена ще съобщя, ще излязат отпред и ще застанат до огъня:

-         Ландсторм!

-         Дръстър!

-         Седжи!

-         Елате при мен!... Поставете десните си ръце над огъня!

    Изведнъж заспалият огън лумна нагоре и достигна ръцете на тримата избраници:

-         Който от огън не гори, значи чист пред нас стои! Кален във огън и във огън да умре, ако лед сърцето прободе!

-         Успех в тежката мисия... и се пазете от слугата му Шадоу, който може да се преобразява във всичко! На добър път!

    Тримата мъже вървяха през гората и си проправяха път през трънаците и мъглата:

-         Хайде бе, момчета, по-весело! - каза Седжи. - Ще намерим момичето! Ландсторм и Дръстър го погледнаха озадачено за момент и Дръстър каза:

-         Да бе, вярно, ти беше четецът на мисли!

-         И без да ви чета мислите, всичко ви се разбира от километри!

    Дръстър беше висок и силен мъж със суров вид, който се стараеше никога да не дава израз на емоциите си. Той притежаваше силата на вятъра.

    Ландсторм също беше снажен и силен мъж, но с по-ведър вид и притежаваше способността да вижда  през всички и през всичко.

    Седжи беше по-дребничък в сравнение с двамата и явно беше веселякът в групата:

-         Има ли гладни и жадни? - попита Ландсторм

-         Най-сетне някой да попита! - отвърна Седжи. Вървим вече две денонощия без почивка. По пътя има едно ханче, в което можем да се подслоним, че и без това станахме мокри до кости. Вали ужасно.

    Дръстър не каза нищо, но всички кривнаха заедно от пътеката... Влязоха през вратата на ханчето. Хората, повечето мъже, седяха, пиеха, оригваха се и говореха на висок глас - абе нормална обстановка. В средата имаше едно младо, одрипавяло, но хубаво момиче, което танцуваше и свиреше на дайре:

-         Три пенливи халби, моля !- провикна се Ландсторм.

    Тримата седнаха на масата. Всички гледаха танцъорката:

-         Хубава е, нали! - Седжи побутна Дръстър, който го погледна, отпи от халбата и нищо не каза:

-         Хайде бе, човек, смени тая ледена физиономия!

-         Остави ме на мира! - сопна се той, стана и излезе някъде.

-         Абе тоя човек! - въздъхна Седжи, а Ландсторм се засмя.

    Изведнъж стана студено, наистина студено - като в лед:

-         Леденияt идва! - въздъхна тежко Ландсторм, загледан някъде в пространството иззад стените. Хората се вцепениха. Вратата изтрещя и през нея връхлетя огромен черен кон, а върху него човешка фигура, по-скоро само черен силует, изпод качулката на който излизаше леден дъх:

-         Дошъл е за нас! - каза Седжи и се приготви за бой...

... Дръстър се връщаше към ханчето и в него се блъсна някой:

-         Внимавай! - избоботи той и после погледна - беше танцьорката от хана:

-         Помогни ми, в хана влезе един конник и...

-         Конник ли каза?! Хайде!

... Развилня се буреносен вятър, иззад Черния се появи Дръстър, помитащ с вихрушка всичко около себе си:

-         Бягайте, аз ще се оправя!

-         Сам не можеш! - извикаха двамата.

-         Минете зад мен и изчезвайте, аз ще дойда!

    Разхвърчаха се ледени шипове и Ледения тръгна срещу Дръстър!

    Седжи и Ландсторм бяха излезли и стигаха до горичката, когато чуха дяволско цвилене на кон...

-         Тук съм, да изчезваме! - каза Дръстър - Заблудих го за момент

    Чу се шум в храстите:

-         Кой е там! - извикаха и тримата в един глас, извадиха оръжията си.

    От там се подаде човешка фигура с женски очертания - беше танцьорката:

-         Вземете ме с вас, моля ви!

-         Пак ли ти? - каза Дръстър.

-         Нама да ви бъда в тежест, обещавам!

-         Не! - отсече Дръстър.

-         Хайде тръгвай! - казаха Ландсторм и Седжи!

-         Абе вие луди ли сте?

    Докато спореха, от хана излетя Конника. Без да чакат съгласието на Дръстър, двамата взеха момичето и побягнаха някъде в гората.

След дълго препускане, скрито зад бурните ветрове на Дръстър, четиримата най-сетне спряха за почивка:

-         Да запалим огън! - каза Ландсторм.

-         Добре, ние отиваме за дърва и да потърсим нещо за хапване, а ти, красавице, оставаш тук! - отвърна Седжи...

... Когато тримата се върнаха, огънят вече буйно гореше, беше направено нещо като подслон - с две думи обстановката беше отпускаща:

-         Браво, е ние защо обикаляхме за дърва? - избоботи Дръстър.

-         Ти по-добре не можеш ли да се държиш? - смъмри го Седжи - Не му обръщай внимание, на него всичко му е криво. Как се казваш, страннице?

-         Коринт! - това беше първата дума, която тя каза, откакто бяха тръгнали. Ще направя всичко възможно, за да не ви преча, а да ви помагам, а ти, сръдльо - обърна се тя към Дръстър - се научи да не тръгваш винаги с рогата напред и да се караш на всички.

    Ландсторм и Седжи се разсмяха:

-         Лелее, кой постави нашия смелчага на мястото му, едно момиче!

-         А вие, какво?... Едно момиче, както се изразихте, не може дори да ви направи забележка ли?... Отивам до реката да се измия - дано огънят е достатъчен, за да си опечете яденето, господа!

-         Но ние не искахме... но Коринт вече беше тръгнала.

    За пръв път по лицето на Дръстър прибягна нещо като усмивка:

-         Докачлива е!... отбеляза Ландсторм...

 

... Отиде до реката и седна на един камък:

 

Когато видиш две очи

със усмивка да те гледат

и двата огъня да греят,

двата да се слеят във пожар един!

 

    Докато пееше, в очите ù блесна огън, косата ù пламна, сякаш се запали от нищото, стана много горещо... чу се шум, тя отново придоби предишния си вид и побягна:

-         Почакай! - зад нея се появи Ландсторм.

    Коринт се спря.

-         Не искахме да те обидим!

-         А защо само ти идваш?

-         Само аз се осмелих.

-         Ако наистина промените държанието си, ще приема извинението! - и се скри в горската пътека.

-         Трябва да дам предупреждение! - помисли си Ландсторм и тръгна в обратна посока...

... Ооо, ти се завърна! - каза Дръстър на Коринт.

-         Защо, не искаше ли? - предизвика го тя.

    Черен облак скри едва изгряващото слънце. Ледени топчета забарабаниха по земята... и полетяха ледени шипове.

-         О, не, пак той! - изскърца през зъби Дръстър.

-         Бързо, качвай се на коня, Коринт!

    Един леден шип прониза рамото на Дръстър и той изкрещя от болка. Успя да насочи ветровете така, че да отклонят ледената атака и скочи върху коня си до Коринт.

-         Как успява винаги да ни открие толкова бързо? - провикна се Седжи, борейки се с шиповете - и къде се дяна Ландсторм?

-         Елате насам, намерих стръмна малка пътечка, по която няма да може да ни гони! - беше Ландсторм.

-         Но откъде ще се измъкнем, обградени сме! - извика Дръстър.

 

... Когато видиш две очи

със усмивка да те гледат...

 

-         Чувате ли това, чувате ли тази песен - възкликна Седжи...

    Изведнъж шиповете престанаха да падат - огнен щит се издигаше над тях и им проправяше път през пътеката...

 

... и двата огъня да греят,

двата да се слеят във пожар един!

 

-         Никой ли не чува песента?

-         Седжи, сега не е време да ровиш в нечия чужда глава, долавяйки някакво си тананикане!

-         Дръстър, не си измислям!

-         Няма значение, да изчезваме! - и вихърът ги понесе по стръмния път.

-         Нощта ще бъде тежка! - въздъхна Ландсторм.

-         Защо ще ни преследва толкова упорито, при положение, че ние самите не сме намерили момичето? - отвърна Дръстър.

-         Може би е близо до нас! - каза Седжи.

    Чу се трясък. Коринт изтърва ведрото, в което беше набрала плодове.

-         Добре ли си?

-         Да, Дръстър - само малко поуплашена, това е...

-         Въпреки това беше много смела!

-         Благодаря ти, Седжи!

-         Дай да ти почистя раната!

-         Няма нужда!

-         Още ли се инатиш? - какъв мъж, а се държи като момченце! Дай си ръката! - и без да чака какъвто и да е отговор, отметна робата от кървящото рамо. Сложи една кърпа и притисна с ръка. Дръстър усети изгаряща и все пак някак мека болка, но не се издаде. Коринт махна кърпата - от раната не беше останал дори белег:

-         Как успя да го направиш?

-         Тайна!

-         Защо не потанцуваш малко край огъня?

-         Ландсторм, остави я! - смъмри го Седжи.

-         Не!... няма проблем, все пак това мога най-добре!

    Извади дайрето, засвири някаква мелодия и го подаде на Седжи да я продължи... Все едно тя не стъпваше на земята. Всичко в нея танцуваше. Всеки косъм от косата и знаеше танца, а движенията и се сливаха с пламъците на огъня. Стоманената физиономия на Дръстър сякаш се стопи. И тримата не можеха да откъснат очи от нея...

-         Ето, отново същата песен, и сега ли не я чувате?

-         Седжи, в момента имам само очи, уши нямам. - отвърна Ландсторм

-         Достатъчно, уморена съм! - и Коринт спря да танцува.

-         И песента спря! - промълви Седжи, в главата му се въртеше нещо.

-         Отивам до реката! - каза уж строго Коринт, но в гласа ù си личеше уплаха.

-         Да дойда ли с теб?

-         Не, Дръстър, искам да бъда сама!

    Стигна до една поляна, а около нея като ограда стояха планинските скали. Върху тях се виеха пълзящи храсти и лиани. Коринт се приближи до една скала, махна с ръка и лианите се отдръпнаха. Изписваше нещо в скалата, но не пишеше с пръсти, а с огън. Навсякъде стана светло...

-         Корииинт!

    Всичко загасна.

-         Тук съм, Ландсторм!

-         Къде се загуби, исках да потанцуваш още!

-         Казах, че съм уморена!

-         Не ти вярвам... В теб има неподозирана, скрита сила...

-         Махай се, Ландсторм, махай се!

-         Добре!!! Но това няма да е последната ни среща, мила! - обърна се и тръгна, без да крие самодоволната си усмивка и изчезна някъде в гората.

-         Успокой се, Коринт! - мислеше си тя - все пак той е един от пазителите, може би е прекалил с виното тази вечер, но аз трябва да довърша започнатото! Застана в средата на поляната и запя:

 

 

Когато видиш две очи

със усмивка да те гледат

и двата огъня да греят,

двата да се слеят във пожар един!

Тогава тези две очи

със тебе танц ще затанцуват,

когато всички те сънуват,

и единствен ще си в огъня, нали!

 

    Около нея пламнаха огньове и гората запя:

 

 

Виж я ти

как те тя поглежда,

с тези огнени очи,

във танца тебе повежда!

Виж я ти -

пожарът вече в теб гори -

протегни ръка към него

и той ще грабне и тебе!

 

-         Опари се! (4)

 

    Нощта стана като ден. Някой обаче гледаше Коринт, но този път тя не забеляза:

 

 

Пред тебе тя е тук сега,

а ти я търсиш надалече -

открий пожара ти, човече,

за да видиш в нея огнени искри!

И тези огнени искри

ще запалят в теб усмивка,

ще те стоплят с танца огнен,

за да видиш, че си в тоз пожар и ти!...

 

И тя до теб е тук сега и силно те гори -

хвани я ти хвани, пожара усети,

но недей я пуска ти, а в огъня стъпи,

за да познаеш в сънищата си, че тя искри!

 

Виж я ти...

 

 

-         Ти си, нали, ти си Огненото момиче!

-         Седжи!?!

-         Това си ти, Коринт, не ме лъжи, аз съм ти приятел!

    Миг мълчание, миг, в който тя се бореше със страха и колебанието:

-         Добре!!! Да, Седжи, аз съм!

-         Но защо не ми каза?

-         И сам виждаш колко лесно ни открива Ледения конник, всеки път, когато се опитаме да се скрием, а ако бях ви казала...

-         Това значеше да ни следва навсякъде! - довърши Седжи

-         Именно!

-         Но тази песен?...

-         Тя е част от тайната на огнената пещера. Ключът е разделен на две части и песента е връзката между тях. Едната половина съм аз и затова Ледения иска да ме унищожи, а другата е Дръстър и затова преследваше вас.

-         Дръстър???

-         Нали чу песента? А и неговата сила е вятърът, нали? Един пламък е достатъчен, за да направи пожар, но вятърът може да го насочи, да му даде силата да гори в една посока... За теб вече съм като отворена книга. Въпреки преградата, която спусках, ти отново успяваше да прочетеш мислите ми.

-         Просто подредих пъзела! Единствено ти не се вцепени, когато Конника ни нападна в хана, запали огън от нищото, когато бяхме за дърва, всеки път се стряскаше, когато споменавах нещо за нея, тоест - за теб, а и огненият щит? А когато чуех песента в главата ти, ти веднага спираше да пееш...

-         Значи така, а?

-         Ландсторм!?!

-         Тя е, нали, Седжи?

-         Казах ти да се махаш!

-         Коринт?! - обърна се Седжи към нея, а тя застана зад него.

-         След малко ще дойде и Леденият конник и вие двамата ще изчезнете!

-         Ландсторм, предател такъв!

-         Предпочитам да ме наричаш Шадоу!

-         Шадоу???

-         Да, приятел, как си обясняваш иначе появата на Конника всеки път, когато се „криехме”?

-         Защо тогава не ни уби?

-         Защото не бях сигурен дали огненото чудо наистина гори, ако ме разбираш, а и трябваше да ми повярвате, че съм един от вас... един от пазителите!

-         Как тогава премина „огъня на честта”?

-         Забравяш, че мога да бъда всеки и всичко, дори огън, ако се наложи, тази ужасна изпепеляваща пещ!

-         „Хайде, Дръстър, къде си?” - мислеше си Седжи през цялото време.

-         А сега, танцьорке, ще ми покажеш къде е пещерата!

-         Тук съм, Седжи, чу се мощен глас и едно торнадо връхлетя Шадоу.

-         Конникът идва, усещам го!... Дръстър, само ти и Коринт можете да го унищожите!

-         Аз?... И тя???

-         Да, тя е Огненото момиче, а ти си парче от ключа!

-         А тя е другото???

-         Да... да, тя е, Коринт е!

-         Хвани ми ръката и ела пред пещерата! - каза Коринт и погледна уверено Дръстър.

-         Не бързайте толкова! - чу се вледеняващият глас на Конника - и насочи един леден шип срещу Седжи.

-         Нееее, Седжи! - изкрещя Коринт, замахна с ръка и го стопи. Направи щит пред него.

-         Хайде да видим дали конят ти може да танцува върху жарава? Хвани ми ръката, Дръстър, ако знаеш песента, пей с мен!

-         Знам я! - Седжи гледаше учудено - Излъгах те, приятелю, всеки път чувах песента!

    Двамата запяха. Косите на Коринт пламнаха, завъртя се... и се превърна в буен Огън. Очите ù станаха въглени:

-         Дръстър, стани Вятър... но те предупреждавам, че човек може и повече да не станеш!

-         Това няма значение, щом винаги ще те усещам до мен!

 

 

Ледената нощ среща огнения ден,

Сянката е в техен плен.

Ледът Ти няма да ни замрази,

 щом сме двама, ще те изгорим!

 

 

-         Нима ти, Коннико, не чуваш тази песен, а и не танцуваш- танцът пък е лесен, но ти сковаваш всичко в лед и себе си дори, за това ледът във Вечен Огън ще гори... и този Огън теб унищожи с Вятъра, който го насочи срещу теб, а огънят без въздух не гори, но въздух има, щом Вятърът е с теб!... и планината изригна като вулкан...

 

... Конникът, черният лед беше победен от палещите думи на Коринт.

    Седжи се изправи - нищо не беше останало след страховитата стихийна буря. Пещерата отново беше изчезнала:

-         Явно тук историята приключва! - каза си Седжи - но ще има причина да бъде разказвана...

 

***

 

-         Хайде, Нели, почти стигнахме до пещерата!

-         Идвам, батко! Стигнахме вулкана Коринт!

-         Прочети какво пише:

-         „Няма огън без пламък, няма пламък без искра, няма искра без суха съчка да се запали и въздух, който да я разпали!”

-         Разбра ли нещо?

-         Не, написано е като някаква тайна, като края на една история, случила се много отдавна, а това тук е като символ... печат...

-         Да вървим, духна силен вятър!

-         Добре, да тръгваме!

 

 

    Да, духна вятър и една искра блесна иззад пещерата!!! Тихо се понесе мелодията на една песен...

 

 

  (по текста на песента „ Огънят е в теб” с мелодията на „Rosalinda”! )

 

Вижте как едно стоманено лице носи огнено сърце, но му трябва силата да намери другата половинка, за да може да счупи безизразната маска, криеща страха да си признае, че обича...

 

 

 

 

© Каролина Колева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Писала съм ги отдавана, но ще ги качвам една по една Радвам се, че ти харесват!
  • Имаш страхотна фантазия, Каролина! Приказки се пишат много трудно, но ти имаш талант, който ще те води. Радвам се, че открих твоите приказки.
Random works
: ??:??