Плазмената материя
***
Томас се събуждаше мъчно. Люлеенето на кораба бе плавно и меко, а снижаващото се над хоризонта слънце все още жарко напичаше лявата му страна.
Бурята?!
Споменът връхлетя в главата му като внезапен удар. Томас се изправи. Лежеше на голям червен контейнер, стоящ стабилно върху мократа дъсчена палуба. Огледа околността. Океанът бе тих, а правата линия на хоризонта пораждаше усещане за спокойствие и безвремие. Небето бе синьо, безоблачно - сякаш нищо не подсказваше, че преди време се бе разразила буря.
Но преди колко време?
Той бе изгубил представа за времето, все едно беше спал не с часове, а с векове...
Палубата изглеждаше празна - нямаше ги тичащите моряци на смяна, нямаше го и боцманът Карл, със своите указания и разпореждания, нямаше я търговската ръководителка Анна, нямаше го капитан Марк Уудсток, заедно с двамата си помощници Фредо и Флавия, нямаше го дори и юнгата Михай, с бързата му крачка и ненормалната надъханост за работа. Все още привидно спокоен, Томас ...