Седеше на терасата на хотелското барче с изглед към морето и бавно отпиваше от сутрешното си кафе. Беше рано, много рано и освен персоналът почти никой не се мяркаше наоколо. Запали втората цигара, като за пореден път си помисли, че трябва да ги откаже или най-малкото да ги намали. Погледът ú се рееше над морето. Гледката беше прекрасна, но нито я забелязваше, нито искаше да я забележи. Не беше дошла тук заради нея. Не обичаше да става рано, но искаше да избегне сутрешната суетня около закуската на почиващите и затова предпочете тишината на терасата в барчето, а и на вън бе по-хладно. Не знаеше нито колко бяха гостите на хотела, нито какви, пък и не я интересуваха.
Пристигна вчера късно следобед. Изкъпа се, взе една от книгите в сака и се вмъкна между хладните чаршафи. Почете малко и неусетно заспа. Събуди се сравнително късно - навън вече беше тъмно, но така и не стана от леглото. Не ú се ядеше. Даже не ú се излизаше. Така и си остана в леглото като продължи да чете. "Утре - мислеше с ...