Jun 29, 2008, 10:18 PM

По Божия милост Анна (IX) 

  Prose » Novels
975 0 2
84 мин reading
- До тук сме - погледна я, очакващ реакцията ú.
Беше спрял пред модерна около шест етажна кооперация с бяла разчупена фасада и големи трапецовидни тераси. Огромните синкави стъкла на прозорците приличаха на огледала, в които се отразяваше навъсеното небе и поразкъсаните дъждовни облаци.
Сградата приличаше на ято накацали бели лебеди, вдигнали криле и готови всеки момент да полетят. Около нея имаше не много висок бял тухлен зид, а в двора през масивната желязна порта се виждаше широка зелена градина с прекрасни цветни лехи, оградена с ниски и добре подрязани храсти. От двете страни на единствения вход пълзяха клоните на розови храсти, пълни с цветове и сякаш свиваха венец от бели и червени рози около него. От парапетите на повечето тераси надничаха цветовете на почти едни и същи летни цветя и придаваха на сградата някакъв топъл уют и приветливост. Беше чисто и подредено... даже прекалено подредено.
Не беше очаквала да срещне толкова много красота и лукс още от първия момент и някаква тр ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аэлла Вихрь-Харпиевна All rights reserved.

Random works
: ??:??