... Анна ахна. Гледаше като омагьосана заливчето, което приближаваше... не, те приближаваха. "Когато си на лодката, движи се брегът, а когато си на брега, движи се лодката", спомни си една мисъл от фантастична новела, която много обичаше и препрочиташе с удоволствие. Изобщо, обичаше фантастиката и това тук ú изглеждаше прекалено съвършено и ... не съвсем естествено.
Всичко беше толкова малко, сякаш може да се побере в шепа. Приличаше на детска рисунка - подредено... с прекалено ярки цветове... всяко нещо на мястото си... и в същото време невъзможно. Тясната ивица пясък беше белезникаво-жълт и леки вълнички го миеха. В основата на невисоките скали имаше площадка от около 35-40 квадратни метра редуващи се скални плочи и разпръснати между тях гъсти туфи зелена трева.
"Място само за двама... или най-много за четирима" - помисли си тя.
Три-четири малки дръвчета и няколко храстчета довършваха картината. Беше късно следобед, но слънцето все още грееше силно и осветяваше всичко с някаква насит ...