Събуди я шум на плискаща се вода и силна светлина, която блестеше в очите ú.
"По дяволите, пак не съм дръпнала завесите!" - опита да се прикрие със завивката и усети нечия ръка под главата си. Подскочи като опарена и седна, пулсът ú се ускори от рязкото движение. Трябваха ú няколко секунди за да си спомни къде се намира и кой е до нея... "Пикника... бръмбара... огъня... Андрей!... Ама, че съм паника!" - бързо мина през ума ú, след като си припомни всичко.
Слънцето се бе вдигнало няколко педи над морската шир и се взираше в очите ú. "Много силно блестиш!" - Анна примижа срещу него и се обърна към мъжа, който лежеше до нея. Видя две капки синьо море, които мило ú се усмихваха.
- Добро утро - промълви Андрей. - Пак ли някой бръмбар? - пошегува се той. Изглеждаше така, сякаш е буден от часове.
- Само в главата ми - отвърна на шегата му тя и отново легна до него. Беше ú станало хладно и бързо потърси топлината на тялото му. - От кога си буден?
- От както започна изгрева - тихичко ú отвърна. ...