Стоя в очакване, поседнал на тревата...
Изчаквам полъха в лицето ми  да се позасили.

Зад мен тихо шумоли крилото ми...
Надигам се и нагласям коланите и управленията в ръцете си.

Оглеждам се за останалите пилоти пръснати по склона, отправям поглед към синевата пред мен и поемам към нея...

След пет крачки съм във въздуха и се намествам удобно в седалката.
Приятно свистене се носи над главата ми...

Оглеждам отново парапланерът и въжетата, въздъхвам дълбоко и с наслада започвам да се нося по въздушните течения.

Силна и прекрасна птица прелита наблизо, устремена към гората под мен, прелитат пухчета и небесни аромати...

Яко раздрусване от ляво... Термика!

Накланям тялото си наляво и подавам съответна команда с ръка.
Поемам с термалния поток високо нагоре.

Изминаха 13 години от първият ми полет като птиче, близо 19 години от първия самостоятелен полет с реактивен самолет и над 23 години от първият ми скок с парашут, а се вълнувам както в началото...

Поемам на запад над крепостта и си представям как ставам видим за хората от древността...

Усмихвам се на шегата и завивам над зъберите, още една термика, още няколко минути повече във въздуха.

По радиото се разнася гласът на колегата ми.
Очакват ме за тандемен полет с голямото крило...

Снижавам за кацане с бърза спирала над поляната и докосвам майката Земя с умиление.

Далеч от сивото ежедневие на непробудените, славеите пеят в душата ми...