По план
(нищо измислено)
Беше като разтуряха ТКЗС-то. Селото де.
Гледам, иде баба Гина, ама не същата, друга. Тя е една отпусната, като слънчасала, пък сега – кучето не свари да залае! Бърза да каже нещо.
Лани така, като ú обраха орехите.
Тоя път работата сериозна.
В читалището, до канцеларията имаше една тъмна стаичка, склад. Знамената държаха вътре и плакати-млакати за 1-ви и за 24-ти май, за 9-ти септември. Украсата на читалището по Нова година и лозунга за панаира – връзваха го на двете тополи: „Добре дошли!”
И на Ибрям тъпанът: кметът му го заключваше, да го не думкат за щяло и нещяло.
Там държаха и няколко ковчега – да има под ръка. Нагласени, готови, само чакат пълнеж.
Комисията изхвърли всичко – плакати-млакати. И ковчезите барабар.
Ибрям си взе тъпана, даскалът прибра Кирила и Метода, другото – на площада, за народа.
– Хайде – дихти баба Гина, – да идем да си земем по един. Впрегнала съм каручката.
– За кво ти е мари, жено? – питам и се кръстя.
– За кво, за кво! Демокрацията може да не умират, ама ние сме си от едно време, тва си знаем… Пълним ги слама, туряме ги в плевника, тоя ден децата да не се харчосват! Ни хляб яде, ни вода пие. По план.
Отидохме, взехме. Бяха останали два, поочукани, ама нищо. Митю за една шишичка ракия ни ги стегна.
Мина не мина, пак баба Гина. Сега пък, викам си, за кво?
– Ти си – вика, – по-млада, по се държиш. Аз съм си по реда. На младите рекох, и на теб да си поръчам: не ща в града! Там сега ги горят! Ка щяло, марии, да ме заторят в една кибритена кутийка – не ща! Всичко ми е готово. И словото Верка ми го написа – да се не плюнчи новата кметица! – и пенцията при тебе да стои – да ми не ровят да я търсят. Сандъка си не давам! По план.
Хъката-мъката, разбрахме се, която остане, да следваме плана.
Вчера пак тя: Митю в неговия да насади квачката, да гледал пилета! Как ще легнеш сетне бе, човек?
Такивата, вика, да ги горят! По план.
Оставú се.
Дойде лятоска дъщеря ù. Тука-там, кво е търсила не знам, завряла се в плевника. Сигурно за яйца, едната кокошка се губела къде снася. Ровнала сламата – ковчег.
Изкарала си акъла. Че доктори, че врачки, че баячки… За малко да изтървем жената.
Ей така, щяхме да развалим плана и сандъкът да иде за друг.
© Райчо Русев All rights reserved.
