По принцип мразя клюките
Много мразя клюките, но колежките ме принуждават насила да се занимавам с глупости. Ето например миналата седмица моята колежка Цецка ми каза, че съм много мързелива. Не си стоя на работното място, кога и да ме потърсят, все съм била на кафе. Аз какво съм виновна, че тя не пие кафе. Имала била кръвно и сърце, като че ли аз съм без сърце. Замълчах си и си мисля какво да направя, как да си отмъстя за нанесената обида. И изведнъж ми хрумна една идея. Отидох в съседната стая, грабнах телефона и с преправен глас търся Цецка.
- Момент да я извикам.
А аз като се разревах в телефонната слушалка: „Как не я е срам тази жена, съсипа ми живота, разби ми семейството. От две години ходи с мъжа ми. Какво ще правя аз сега с тези две дечица?!" Разридах се и затворих телефона.
Влизам при колежките, а те от вратата ме питат:
- Ти разбра ли за Цецка? Имала си любовник!
Малка подробност - Цецка е пред пенсия. Скромна, мълчалива жена, която през обедната почивка тича до близкия магазин да напазарува. Изцяло отдадена на семейството си. Обаче защо й трябваше да ме обижда.
- Ходела с него от две години. Разбила му семейството. А как се прави на скромна!Да не повярваш. Ама те хората казват: „Тихите води са най-дълбоки" . Тичала била до магазина. Сигурно имат квартира наблизо. А ние си мислим, свестна жена, леле, да не повярваш!
- Аз, да ви кажа, съм ги виждала, но нали не съм клюкарка, си мълчах.
Успокоих се. Какво нещо са клюките! Върнах си го тъпкано, нека пак ме обижда.
Вчера помолих един колега да ми помогне да пренеса документите в склада, а той ми отказа. Така ли? Предупредих го, че ако не ми помогне ще кажа, че ме е натискал и ме е молел да му стана любовница. Хич не ми пука. И той е пред пенсия, и жена му ни е колежка, ако иска. Помогна ми, къде ще ходи, ама, ха!
Друга колежка ми споделя, че много се е изнервила и взела на мъжа си пистолета - мъжът й е полицай - и при поредния скандал го насочила към свекърва си. „Моля те, не казвай на никого, много съм уплашена. Май трябва да се лекувам." "Какво говориш, гроб съм!" - й отвръщам и хуквам по етажите да разкажа на всики. Казах им да внимават, да не й отговарят, защото знае ли човек на какво е способна. Някоя се е изпуснала и й казала, че знае и тя ме вика, и ме пита защо съм казала. „Само ни е чул някой, не съм аз. Ей, виждаш ли какви клюкарки са ни колежките!
По-рано ми беше много скучно в работата, а сега ходя с голямо желание. Дори не съм и предполагала какво богато въображение съм имала. Що не взема да напиша книга?! Ще забъркам някое криминале и после ще го разплета. Може и някой любовен роман да изпраскам. Аз щом на Цецка и лепнах любовник дето хабер си няма.
Ще почна да пиша, ама тука ни назначиха една нова колежка дето ми се прави на важна. Първо нея да я оправя и ще се развихря. Мале, сигурно ще имам голям успех!
© Светлана Лажова All rights reserved.
Мале, мале, колко съм пропуснала!!!
