Под голямата липа...
Качих се на кораба и изследвах различни острови. Едни бяха каменисти, други прекалено населени, трети пък не притежаваха нищо забележително.
И след дълго плаване пристигнах на него. Не съвсем малък, но не и много голям. На пръв поглед най-обикновен остров, изпълнен с трънливи храсти, но като преминах през тях, видях нещо, заслужаващо всички рани, които те ми причиниха. Най-красивото дърво, което някога бях виждала. Голямата липа, изпълнена с жълти цветове, наподобяващи частички от Слънцето.
Бях толкова запленена от нея, че дори не се досетих да си набера от цветовете ѝ. Вместо това седнах, и без да искам, изморена от дългото пътуване, заспах под клоните на красивото дърво, което ме пазеше от нощните ветрове.
На сутринта се събудих. Навсякъде се носеше ароматът на липов цвят. Откъснах си едно листенце за спомен и си тръгнах от дървото, колкото и да не ми се искаше...
Качих се на кораба и потеглих...
През годините видях много острови. На някои от тях също имаше липи, но никога не успях да видя дървото от най-хубавия си спомен.
А ми се искаше...
© Есенен блян All rights reserved.
