В школата за радисти взводен командир ни беше старшина-школник Валери Цветков. В началото на военната служба той ни запита дали знаем как се казва и сам си отговори: «Казвам се старшина-школник Цветков.» Един от нас, за да покаже знание по въпроса, добави: «Валерѝ Жискар Дестен.» (Той тогава беше президент на Франция.) Взводният постоя две-три секунди като цапнат с мокър парцал, колкото да осъзнае какво е чул. После бързо се окопити, тегли една кратка реч за недопустимостта от фамилиарничене с началството и нашият аскер-аркадаш получи първите си два непоряда.

Вечер преди лягане се провеждаше вечерна разходка – 10 минути маршируване с песен под командите на младши сержанта Тончев. Веднъж, когато строят се беше разтегнал, той изкомандва: «Стой! Равнис!» При «равнис» вземаш една ръка разстояние, т. е. тупваш предния по рамото. Един от взвода реши, че звукът от тупването щеше да заглуши един друг звук, излизащ по-отдолу. За беля обаче въпросният звук мъничко превиши прага на чувствителността и строят се разпадна от дружен смях. На Тончев обаче хич не му беше до смях. Последваха грозни заповеди: «Илиев!» - «Аз!» - «Излез пред строя! Наля-во! Осем крачки напред марш!» Замисълът започна да става ясен – на няколко крачки пред Илиeв се беше ширнала локва. «Две крачки напред марш! Една крачка напред марш!» Илиев беше наместен точно на ръба на локвата. «Двайсет лицеви опори почни!» С ръце и крака на противоположните брегове на локвата, Илиев направи опорите, внимавайки да не се намокри, после се изправи. «Влез в строя!» Вечерната разходка можеше да продължи.

Старшина на ротата беше сержантът Ш. Наричахме го «сержанта на ротата». Веднъж бяхме строени пред столовата в 4 колони, когато той изкомандва: «Да влиза средната колона!» Двамата средни се спогледаха, за да установят кой от тях е по-среден. Недоволен от забавянето, Ш. извиси глас: «Казах да влиза средната колона!» Друг път пък, вече в столовата, стоим и чакаме заповед: «Седни и се храни!» Един обаче остава прав. «Ти що стоиш?» - «Няма стол.» - «Отивай, сядай, прав ще ядеш!»

Когато школата свърши, сержантът на ротата обяви, че в резервоара на станцията средна мощност липсват 20 литра бензин, а в кухнята пък – 8 чинии и десетина прибори, та затова ще се събират по два лева от човек. Бяхме строени – четири взвода, сиреч малко повече от 80 войника и няколко отдельонни командира. Един от нашия взвод се обади: «Е, ами че 20 литра бензин по 35 стотинки правят седем лева, а чиниите и приборите да струват най-много 40 лева, а 80 човека по два лева, това са 160 лева.» Ш. направо побесня: «Иванов!» - «Аз!» - «Бегом на плаца!» Иванов избяга първите две крачки, после мина на «ходом». «Остави!» «Остави» се прави на бегом, но Иванов си го направи на ходом. «Бегом!» «Остави!» «Бегом!» «Остави!» «Бегом!» Като видя, че Иванов няма намерение да бяга, сержантът на ротата се обърна към отдельонния командир: «Тончев!» - «Слушам.» - «На този човек да му се направи строева!» - «Ха, нямам си друга работа, ще му правя строева!» За миг ми се стори, че Ш. беше хем във вакуум, хем в безтегловност. А да каже, че ще подаде рапорт за неподчинение, а пък и Тончев ще каже, че ще подаде рапорт относно събирането на парите. Които между впрочем така си и останаха несъбрани.